Южноафриканска морска мечка – Уикипедия

	Южноафриканска морска мечка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Ушати тюлени (Otariidae)
род:	Южни морски котки (Arctocephalus)
вид:	Южноафриканска морска мечка (A. pusillus)
	Научно наименование
	Arctocephalus pusillus (Schreber, 1775)
	Разпространение
	Южноафриканска морска мечка в Общомедия
	[ редактиране ]

Южноафриканска морска мечка (Arctocephalus pusillus) е вид морска котка от семейство Ушати тюлени.^[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Името на вида е малко неточно по отношение на неговото разпространение. Видът обитава атлантическото крайбрежие на южната част на Африка (основно Брега на скелетите) и бреговете на Тасмания и Югоизточна Австралия на границата между Тихи и Индийски океан.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Географската изолация на двете основни популации на вида е наложило отдиференцирането му на два подвида.

Arctocephalus pusillus pusillus – обитава атлантическото крайбрежие на ЮАР и Намибия. Извън брачния сезон отделни екземпляри се срещат на север до Ангола и на юг до субантаркическите острови Принц Едуард.
Arctocephalus pusillus doriferus – това е австралийския подвид населяващ крайбрежието на деветте острова в Басовия проток. Извън брачния сезон отделни екземпляри се срещат и по бреговете на Тасмания и щатите Виктория и Южна Австралия.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките достигат дължина от 2,5 m, а самките – 1,8 m. Тези размери ги правят сред най-едрите представители на морските котки.

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Макар че през XIX век видът е бил поставен на границата да изчезне в наши дни популациите му са сравнително стабилни. Днес по африканските брегове се срещат над 1,5 милиона екземпляра. В Намибия дори отделни колонии наброяват над 100 хил. индивида.

В миналото в Австралия крайбрежието е населявано от няколкостотин хиляди екземпляра. След целенасоченото им избиване числеността пред 1940-те години достига едва до около 25 хил., а днес е нараснала до около 50 хиляди.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Arctocephalus pusillus (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Hofmeyr, G. & Gales, N. Arctocephalus pusillus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 3 юни 2010. (на английски)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Arctocephalus pusillus (Schreber, 1775). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] Hofmeyr, G. & Gales, N. Arctocephalus pusillus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 3 юни 2010. (на английски)

[1]

[2]