Южна Европа – Уикипедия

Южна Европа
Страните от Южна Европа по дефиницията на ООН са в яркозелено

Ю̀жна Евро̀па е регион на континента Европа. Няма ясна дефиниция на границите му, които могат да се изменят в зависимост от това дали се вземат предвид географските, културните, лингвистичните или историческите фактори. Обикновено се счита, че Испания, Португалия, Италия и Гърция – средиземноморските европейски държави въобще – са част от Южна Европа.

От географска гледна точна, Южна Европа е южната половина от сушата на Европа. Тази дефиниция обаче е относителна и без ясни граници, въпреки че Алпите и планините от Централния масив представляват физическа бариера между Италия и Франция и останалата част от Европа.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Най-значимият климат в Южна Европа е средиземноморският климат, който се характеризира със сухо и топло лято и мека и дъждовна зима. Сухите и топлите лета са резултат от влиянието на сухия и топъл въздух, който през лятото се простира от Африка над Средиземноморието до Южна Европа. Температурите на въздуха достигат около 40° C, като повечето слънчеви часове са в Европа. Меките и дъждовни зими са резултат от въздействието на западните ветрове, идващи от Атлантическия океан и носещи предимно дъжд. Средното годишно количество валежи е около 700 mm. Влизайки във вътрешността на континенталните територии, по-специално във вътрешността на Пиренеите и на Балканския полуостров, средиземноморският климат изпитва континентални влияния и се характеризира с променен средиземноморски климат с горещо лято и по-студени зими, като температурите падат под 0° C. В континенталните части, в зависимост от разстоянието на пристанищата и релефните особености на района, е налице умерен континентален климат и в зависимост от надморската височина на планинските вериги е типичен планински климат със сравнително по-ниски температури и по-големи количества валежи.

Геополитическа дефиниция на ООН[редактиране | редактиране на кода]

За официалните си документи и публикации, Организацията на обединените нации групира страните в класификация по региони. По дефиницията на ООН [1] регионът включва следните страни и територии:

Държава Столица Площ
 Албания Тирана 28,748 km²
 Андора Андора ла Веля 467,63 km²
 Босна и Херцеговина Сараево 51,129 km²
 Ватикан Ватикан 0,44 km²
 Гибралтар Гибралтар 6,8 km²
 Гърция Атина 131,990 km²
 Испания Мадрид 504,030 km²
 Италия Рим 301,338 km²
 Малта Валета 316 km²
 Португалия Лисабон 92,090 km²
 Сан Марино Сан Марино 61,2 km²
 Северна Македония Скопие 25,713 km²
 Словения Любляна 20,273 km²
 Сърбия Белград 88,361 km²
 Хърватия Загреб 56,594 km²
 Черна гора Подгорица 13,812 km²
Общо: 1,338,694 km²

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

В Южна Европа, особено в непосредствена близост до морето, най-важната средиземноморска култура е маслината. Това е типично растение, което се развива само в средиземноморския регион. Характеризира се с векове и хилядолетия. Във вътрешността на континенталната зона има и типични широколистни и смесени горски дървесни растения като дъб, бук, габър, бор, ела, хвойна и др. В низините и долините на реката текат множество тревисти видове и са развити различни културни (зърнени, градински, промишлени) растения, лози и др. В по-високите части на планините над горната граница на 1800 m има високопланински пасища и камъни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]