Щракаща съгласна – Уикипедия

Щракащите съгласни са група съгласни звукове, които се учленяват със задната част на езика, допряна до задното небце. По този начин се създава подналягане в устната кухина, което принуждава въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията са устнени или носови, преградни или преградно-проходни, средноезични или странични, звучни и беззвучни. Сравнително широко се използват в група езици в Южна Африка.^[1] В повечето останали езици присъстват главно като междуметия, например в българския цъкането при изразяване на отрицание или недоумение („ц—ц...“).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Щракаща съгласна.

Тази статия за символ все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Нормативен контрол GND NLI J9U LCCN