French
DeutschЧугунци – Уикипедия
| Чугунци Μεγάλη Στέρνα | |
| — село — | |
  Чугунци  Чугунци  Чугунци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 84 m |
| Население | 285 души (2021 г.) |
| Чугунци в Общомедия | |
Чугунци (на гръцки: Μεγάλη Στέρνα, Мегали Стерна, до 1926 година Τσιγούντσα, Цигунца[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) и на 6 километра западно от Хърсово (Херсо).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Чугунци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чигунци (Tchigountzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 70 домакинства, като жителите му са 368 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чугунци е село в Дойранска каза с 250 жители българи християни.[3]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Чугунци (Tchougountzi) е село в Кукушка каза с 400 българи екзархисти и българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Чугунци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чугунци има 55 къщи славяни християни.[6] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Мегали Стерна.[7] В 1928 година селото е изцяло бежанско със 124 семейства и 445 жители бежанци.[8]
Църквата „Въздвижение на Светия кръст“ от средата на XIX век е обявена за исторически паметник на 27 юни 1987 година.[9]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Алша махала[10] | Άλσα Μαχαλά | Синикия | Συνοικία[11] | възвишение на З от Чугунци[10] |
| Чугунци[10] | Τσουγκούντσα | Аспри Корифи | Άσπρη Κορφή[11] | възвишение на З от Чугунци (122,2 m)[10] |
- Преброявания
- 2001 година – 518 души
- 2011 година – 312 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Чугунци
Младен Танев (Танов, 1890 – 1967, Пловдив), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]- Туше Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушката чета, Нестроева рота на 15 щипска дружина[13]
- Христо Джеков – Пехливана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Кръстьо Асенов, загинал в Коджа Омерли[14]
- Починали в Чугунци
- Михаил Апостолов Попето (1871 – 1903), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-11. Посетен на 20 октомври 2014.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
