Чифтокопитни – Уикипедия

Чифтокопитни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Живородни бозайници (Theria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Laurasiatheria
надразред:Paraxonia
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
Научно наименование
Owen, 1848
Синоними
  • Cetartiodactyla 1997
Обхват на вкаменелости
Чифтокопитни в Общомедия
[ редактиране ]

Чифтокопитните (Artiodactyla) са разред средно големи и едри, растителноядни плацентни бозайници. Характерно за разреда са двата средни силно развити пръста превърнати в копита и другите два странични обърнати назад и закърнели. Тичат бързо и добре. Стомахът често пъти е сложен и съставен от няколко дяла. Най-често имат силно изразен в размерите и формата на тялото полов диморфизъм. Биват разделяни на две групи: Преживни (Ruminantia) и Непреживни (Nonruminantia). В групата на непреживните се включват свинете, хипопотамите и пекарите, а в групата на преживните всички останали видове.

Наименование и особености[редактиране | редактиране на кода]

Името на групата е дадено заради присъствието при тези животни на развити трети и четвърти пръст, чиито краища са покрити с дебело рогово копито, като обвивка. Вторият и петият пръст са недоразвити, а първият е намален. Животните са предимно средни и големи по размер. Муцуната на чифтокопитните е удължена; повечето от тях имат рога на главите си. Разпространени са на всички континенти, с изключение на Антарктида.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се по всички континенти, без Антарктида. В Австралия са пренесени от човека. Обитават най-различни местности, открити равнини, гори, планини, пустини, блата. В България се срещат 4 вида в диво състояние, плюс 5 аклиматизирани.

Аклиматизирани:

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живеят най-често на стада. Водят наземен начин на живот, често се срещат в области недостъпни за повечето бозайници, като пустини и силно скалисти терени. Повечето видове са растителноядни, но някои са всеядни (Свине). Някои от видовете са мигриращи.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Много от видовете са полигамни, но се срещат и моногамни. Женската носи дълго време и малките се раждат покрити с козина, добре виждащи и достатъчно развити, за да се движат сами. Дълго време се хранят с мляко и родителите ги защитават.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Включва около 220 вида с изключително стопанско значение за човека, като крава, бивол, овца, коза, северен елен, камила, домашна свиня. Други видове са ценен ловен обект, като дива свиня, антилопи, елени. В България някои от свободно живеещите видове са ловен обект, дива свиня, благороден елен, елен, сърна. Други са защитени от закона и вписани в Червената книга, като Дива коза. Някои видове са аклиматизирани, като муфлон, зубър. Някои от видовете се отглеждат като декоративни животни, дребни породи свине, някои видове кози.

Семейства[редактиране | редактиране на кода]

Разред Чифтокопитни (Artiodactyla) Owen, 1848

Кладограмма според Gatesy, 2020[1]

  • Семейства чифтокопитни;
Чифтокопитни
Мазолестоноги

Камилови


Немазолестоноги
Suina

Пекариеви



Свине



Cetruminantia
Преживни

Мишевидни елени


Стадни

Вилорогови




Жирафови




Еленови




Кабаргови



Кухороги







Хипопотамови и Китове

Бегемотови



Китообразни






Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Whales and even-toed ungulates (Cetartiodactyla) // The timetree of life. 2009.