Четвърта пехотна преславска дивизия – Уикипедия

Четвърта пехотна преславска дивизия
Информация
Активна1883 – 1950
ДържаваБългария
Гарнизон/щабШумен

Четвърта пехотна преславска дивизия е българска военна част.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ #176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия в състав: 7-и, 8-и, 20-и пехотен и 16-и резервни полкове. Към 15 септември 1915 г. в състава ѝ влизат 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та пехотни бригади, 4-та инженерна бригада и тилови части. Общо през 1916 г. има състав: 552 офицери, 51 лекари и аптекари, 36 736 подофицери и войници, 21 632 пушки, 36 картечници, 80 оръдия и 8817 коня.[1]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Офицери от Щаба на Четвърта пехотна преславска дивизия във военно облекло, 1913 г.

По време на Балканската война (1912 – 1913) дивизията е част от 3-та армия и има следното командване и състав:[2]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Части

В Лозенградската операция тя е сред основните подразделения, осъществили настъплението в централния участък при Гечкенли-Селиолу и Ескиполос-Петра. Участва и в Люлебургазко-Бунархисарската операция, отново в централния участък на фронта при Караагач.

В края на 1912 година Трета бригада на дивизията е включена в състава на Втора армия край Одрин. През януари – март 1913 година Четвърта преславска дивизия води тежки боеве при Чаталджа[3].

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Печат на Четвърти дивизионен санитарен парк, 1918 г.

През Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 3-та армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

Щаб на дивизията

Първа бригада

Трета бригада

Четвърта артилерийска бригада

Боен път[редактиране | редактиране на кода]

Дивизията изнася основната тежест в превземането на Тутраканската крепост.

На 10 ноември 1950 година дивизията е преименувана на 18 стрелкова балканска дивизия. Наследник на дивизията е 18 механизирана бригада[5].

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Четвърта пеша бригада (1883 – 1891)
  • Четвърта пехотна преславска дивизия (1891 – 1920)
  • Четвърти пехотен преславски полк (1920 – 1938)
  • Четвърта пехотна преславска дивизия (1938 – 1950)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Петър Редкин
? Подполковник Пенчо Шиваров 1885 – 1 октомври 1886
? Майор Никифор Никифоров[6] от 12 февруари 1891
? Полковник Никифор Никифоров 1895
? Полковник Върбан Винаров 1897
? Полковник Никола Иванов 1899 – 1903
? Генерал-майор Вълко Велчев към 1904
? Генерал-майор Стилиян Ковачев 1905 – 1909
? Полковник Климент Бояджиев 1910 – 1913
? Генерал-майор Атанас Тодоров 1913 – 1914
? Полковник Пантелей Киселов 1914 – 1918
? Полковник Тодор Златев 1918 – 1920?
? Полковник Руско Димитров до 1927
? Полковник Стефан Кацаров от 1927
? Полковник Стефан Кокилев от 1929
? Генерал-майор Киро Жечев от януари 1931
? Генерал-майор Тодор Георгиев 1932 – 1933
? Полковник Петър Петров 1933 – 19 май 1934
? Полковник Владимир Заимов 1934
? Полковник Георги Марков 1934 – 1934
Полковник Георги Михайлов 1935 – 1935
Полковник Никола Марков 1935 – 1938
Полковник Димитър Айранов 1938 – 1941
Полковник Георги Ковачев 25 ноември 1941 – 6 юли 1944
Полковник Страшимир Велчев 6 юли 1944 – 14 септември 1944
Полковник Спас Спасов 14 септември 1944 – 1945?
Полковник Иван Дяковски 1945
Генерал-майор Цоню Ганев 1945 – 1947
Полковник Добри Джуров декември 1947 – март 1948 г.

Други командири: Марин Цонков

Началници на щаба[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 193
  2. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
  3. Йорданов, Мишо. Бойният път на 4-та пехотна Преславска дивизия през Балканска война, в: Сборник Международна конференция 90 години Балканска война, Кърджали 2002, с. 365
  4. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 8, стр. 785
  5. Кратка история на сайта на Национален военноисторически музей[неработеща препратка]
  6. Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 11, 22 август 1891 г., стр. 2

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том VIII“, София, 1939, Държавна печатница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]