Челопечене – Уикипедия

Тази статия е за квартала на София. За селото в Добруджа вижте Челопечене (Област Добрич). За софийското село вижте Челопеч.

Челопечене
— квартал —
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия
ЕКАТТЕ98065

„Челопечене“ е квартал на София, част от район „Кремиковци“. Намира се извън околовръстното шосе, на около 12 км североизточно от центъра на София.

За името на квартала има 2 легенди. Едната е, че името идва от структурата на квартала, където слънцето винаги напича челната част. Има и друга легенда, която разказва, че по време на Руско-турската освободителна война турците, отстъпвайки, запалват източната част на селото и изгаря цяла махала. Тогава при пожара изгаря и челото на една, та името на тогавашното село става Челопечене.“[1]

От 1978 г. е квартал на София.[2]

Населението (с постоянен адрес) на квартала е 1720 души (15.09.2011).

Иконостасът на храма „Възкресение Христово“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3] В храма има икони на струмишкия зограф Григорий Пецанов. На иконата на Света Богородица има подпис: „сіѧ икона ѡбдарисе ѿ Гіор... Петковъ, съ собругомъ, и чедомъ за душевно ихъ спасеніе, и тѣлесно, здравіе. Из рук Григоріа иконопісца македонецъ от Струміца 1879 март 16-ый“.[4]

Инцидент в поделение 18250[редактиране | редактиране на кода]

В 6:30 часа сутринта на 3 юли 2008 г. в Челопечене няколко военни склада с почти 1500 тона боеприпаси внезапно избухват, предизвиквайки поредица взривове (в първите часове няколко особено силни, усетени остро в цяла София, и серия по-слаби през последвалото денонощие).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. За някои легенди[неработеща препратка] – Челопечене.ком, посетен на 3 юли 2008 г.
  2. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 287.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]