French
DeutschЧалъкови (род) – Уикипедия
| Чалъкови | |
| Страна |  Османска империя Княжество България |
|---|---|
| Националност | българи |
Чалъкови са български копривщенско-пловдивски род, джелепи и бегликчии. Вълко Тодоров Чалъков от Копривщица дарява средства за изграждане на болницата (1775) и параклиса „Свети Димитър“ (1778) в Хилендарския манастир. Неговите внуци Вълко Тодоров Чалъков (поч. 1841) и Стоян Тодоров Чалъков (поч. 1850) се преселват в Пловдив и заемат важно място в обществения живот на този град през Възраждането. Син на Стоян е Георгаки Чалъкоглу, който получава бейска титла и е депутат в съществувалия за кратко османски Сенат, а неговият син Никола Чалъков на няколко пъти е кмет на Пловдив. Вълковата сестра Рада Чалъкова е баба по майчина линия на Любен и Петко Каравелови.[1] Други видни потомци на рода са Георги Вълкович и Стоян Чомаков.
Деятелностьта на Чалъковския род добива още по-голямо значение, като се вземат предвид времето и условията, при които те са работили. Това време съвпада с официалното припознаване от Селим III на гръцкитe училища и поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете. Гръцките училища стават най-голямата опасност. Те заплашват да денационализират всичко българско. Дохождат моменти, когато в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност.[2] [notes 1] По-състоятелните и издигнати българи считали зи гордост да наричат себе си „Ромнйос“ (Ромеос). Гръкоманството става общ култ. Ето, в какви мрачни и трагични времена се появява родът на Чалъковци и с една твърдост, достойна за подражение, започва да развива своето спасително за народа депо. Турците наричт гърциге „Руммилети“.[2]
Малкият чорбаджи Вълко Куртович е основал в Пловдив Св. Троичкото училище (днес Неделно училище към храм „Света Троица“)[3], което съществува и сега, а неговите наследници през 1849 г. го обърнали от гръцко на българско.[4]
Двамата братя Нешо Теодоровичов Чалъкоолу (1770 – 1829) и брат му Големи Вълко (1765 – 1841) имат къщи в Копривщица и Пловдив, образци на Българската възрожденска архитектура. Те двамата са ктитори на общо четири чешми в Копривщица, носещи техните имена (Чалъкова чешма).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пеев, Петко. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. София, Библиотека Наши времена, 1946. с. 17.
- ↑ а б Нейчев, Адам. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Джелепи и бегликчии. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 533. Т. I.
- ↑ Неделно училище към храм „Света Троица“ // sveta-troica-plovdiv.com. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Ослеков, Лука. Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Копривщица. София, Копривщенско благотворително дружество „20 април 1876 г.“, 1926. с. 522. Т. I.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Български преглед“, книга III, година III. 1896 год.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Кесяков, Христо. Вълко и Стоян Тодорови Чалъкови: потекло, живот и дейност. Пловдив, 1935.
- Стоянов, Маньо. Чалъковци (Към историята на един чорбаджийски род). – Исторически преглед, 7, 1950-1951, 313-329.
- Янева, М. Нови данни за стопанската дейност на Чалъкови. – Bulgarian Historical Review, 34, 2006, 596-605.
- Левкова, М. Българският род Чалъковци през Възраждането. – Родознание / Genealogia, 2010, № 2, 41-45.
- Lyberatos, A. Men of the Sultan: The Beglik Sheep Tax Collection System and the Rise of a Bulgarian National Bourgeoisie in Nineteenth-Century Plovdiv. – Turkish Historical Review, 1, 2010, 55-85.
- Мучинова, Мария Левкова. Дриновски сборник. Към биографията и обществената дейност на двама пловдивски българи – възпитаници на ришельовския лицей в Одеса. Одеса, periodicals.karazin.ua. с. 178 – 181, Т. VIII.