French
DeutschЦрънча (област Пазарджик) – Уикипедия
За другото българско село вижте Црънча (Област Смолян).
| Црънча | |
 Читалище „Просвета“ | |
  Црънча  Црънча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1002 души[1] (15 март 2024 г.) 34,3 души/km² |
| Землище | 29,271 km² |
| Надм. височина | 322 m |
| Пощ. код | 4419 |
| Тел. код | 03516 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 78570 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Кирил Андреев |
| Црънча в Общомедия | |
Црънча е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Црънча е разположено в северните поли на родопския рид Каркария от двете страни на стария каркарийски път за Чепинската долина и на двата бряга на Црънчанската река, която местните жители наричат „Реката“ или „Селската река“. В сравнение със съседните села – Дебращица (3 км на ЮИ) и Паталеница (2 км на ЮЗ) – то има по-заравнен терен с надморска височина 320 м, по-висока от Дебращица и по-ниска от Паталеница. Проф. Иван Батаклиев характеризира релефа и геоложките особености на селото така: "И землището на Црънча се простира върху планината и полето. Понеже Црънчанската река – така да кажем, главната ос в землището на селото – е една от най-големите каркарийски реки, издълбала широка долина в снагата на планината, нейният конус е твърде голям и разлят. Затова селото свободно, като на площадка, се разпростира върху него. Естествено скалните материали на поройния конус съответстват на разнообразните скали в планината: кристалинни шисти, мрамор и риолит. Над селото през върха на поройния конус, минава главният разсед – разлом между планината и полето. По-горе, на изток от реката, височината „Гергьова черква“, изградена от кристалинни шисти, е остатък от долната (левантийска) денудационна заравненост на планината. Над нея следват мраморни партии, гдето са построени варници. След това се издигат други височини – Гролата и др., които са остатък от по-горната (понтийската) денудационна заравненост. На изток от Црънчанската река долината на Сухото дере се е врязала в землището на селото. Под поройния конус на Црънча, полето, изградено от делувиални и алувиални материали, е слабо наведено и заравнено, като на места е облатено."
История[редактиране | редактиране на кода]
До селото и околностите му са регистрирани над 20 тракийски могили. Селската и Турската могила се намират в северозападния край на селото и са разкопавани от иманяри.
Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма „Гергьовска църква“ е построена крепост.[2]
Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е от средновековното црънец (калугер), което е турцизирано до съвременната си звучене[3].
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Просвета“ в центъра на селото. То е основано през месец октомври 1921 година, а през 1922 година вече е утвърдено и съществува до днес. През 1950 г. читалището купува прожекционен апарат за кино. Преди това са идвали пътуващи кина. През 1951 г. към читалището се организира библиотека. През 1963 година се построява нова сграда, която разполага с киносалон с тераса и обширни сцени, стаи за библиотеки и други читалищни дейности и лятно кино. През 2009 – 2010 година на читалището е направен основен ремонт.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на падналите през войните жители на селото;
- Параклис на Св. Георги и църква „Св. Благовещение“, строени по време на османската власт;
- Параклис на Св. Петка;
- Православен храм „Покров Богородичен“
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
През годините учениците от ОУ Васил Левски имат няколко спечелени купи от турнири по тенис на маса, баскетбол и др.
В днешно време Црънча е представен от футболния отбор ФК Бенковски 2006. Отборът има спечелена шампионска купа на Б ОГ-Юг през сезон 2008/09 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 82.
- ↑ Василъ Миковъ, Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста, Печатница Хр. Г. Дановъ, София 1943, стр 103
- „Црънча, Пазарджишко“ – Иван Гатев
| ||||||||