Централна Сърбия – Уикипедия

Централна Сърбия
Централна Србија
Статистически райони на Сърбия
Местоположение на Централна СърбияМестоположение на Централна Сърбия
Страна Сърбия
Адм. центърБелград
Площ55,968 km²
Население5 108 463 души (2011)
91 275 души/km²
Часова зонаUTC+1
Централна Сърбия в Общомедия

Централна Сърбия (на сръбски: Централна Србија или Centralna Srbija) е термин, с който се обозначава територията на Сърбия, която не е част от автономната област Войводина и провъзгласилата независимост автономна област Косово.

От историческа гледна точка територията, която днес е наричана Централна Сърбия, се дели на Източна Сърбия и Западна Сърбия с две междинни историко-географски области – Шумадия и Поибрие. Към Централна Сърбия спада и сръбската част от областта Санджак с 3 общини, мнозинството от хората в които се определят като бошняци – (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), макар че говоримият език в тези общини е източнохерцеговински, т.е. наречието, наложено от Вук Караджич за книжовна норма на сръбския език.

Политически статут[редактиране | редактиране на кода]

Регионът Централна Сърбия не е административно отделен от Сърбия, а е подчинен пряко на централната власт. Терминът „Централна Сърбия“ е въведен по политически съображения, с цел да разграничи онази част от Сърбия, която не се ползва с автономен статут, за разлика от Войводина и Косово, които имат своя вътрешна автономна власт.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Централна Сърбия са разположени 18 от общо 29-те окръга, на които се разделя Сърбия. Те са:

  1. Белградски окръг
  2. Мачвански окръг
  3. Колубарски окръг
  4. Подунавски окръг
  5. Браничевски окръг
  6. Шумадийски окръг
  7. Поморавски окръг
  8. Борски окръг
  9. Зайчарски окръг
  10. Златиборски окръг
  11. Моравишки окръг
  12. Рашки окръг
  13. Расински окръг
  14. Нишавски окръг
  15. Топлишки окръг
  16. Пиротски окръг
  17. Ябланишки окръг
  18. Пчински окръг

Население[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от населението на Централна Сърбия се определя като сърби (89,48%). В 3 общини мнозинството от хората се определят като бошняци – (Нови Пазар, Тутин и Сиеница), в 2 общини като албанци – (Буяновац и Прешево), а в общините Босилеград и Цариброд жителите се определят като българи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]