French
DeutschХристо Телятинов – Уикипедия
| Христо Телятинов | |
| български духовник и учител | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1913 г. |
Христо Т. Телятинов (името се среща и като Тилятинов) е български възрожденски просветен и църковен деец.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Телятинов е роден в македонския град Дойран (Поленин) в 1849 година. През 1867 година завършва III клас в гръцката прогимназия в родния си град.[1] Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква, а след 1871 година и за налагане на екзархията в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и екзархийски архиерейски наместник.[2] В 1881 година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище.[3] През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне.[4] Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище.[5] Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:
| „ | Забележвание за сведение. През 1888 год. вследствие не оставянието на гърцкий владика Йоаким да се служи всенародами на празник „Св. Кирил и Методий“ 11 май, предизвика се да се напусне църквата „Св. пророк Илия” и да се открие Български молебен дом (параклис) с име „Св. Кирил и Методий“ и тъй покупи се здание и първата служба са служи на 24-ти юни 1888 год. Дойран (Поленин) Христо Телятинов[6] | “ |
През 80-те години е екзархийски свещеник в Кичево, където се опитва да противодейства на пусналата здрави корени в Поречието сръбска пропаганда.[7] Председател е на Кичевската българска община до август 1892 година, когато предава поста на отец Иван Попкръстев.[8] Към 1894 година е председател на Кавадарската българска община.[9] През периода 1898 - 1902 година Телятинов председателства българската църковна община в Петрич, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.
Христо Телятинов умира в 1913 година. Той е баща на революционера Иван Телятинов.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1, стр.146.
- ↑ Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 29.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 642.
- ↑ Арсени Костенцев. „Спомени“, Глава 14 „В Солун, Струмица и Емборе“
- ↑ Хаджидинев, Кирил. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1960. с. 19.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 302.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 33.
- ↑ Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 127.
- ↑ Лельова, Росица. Българските градски общини в Македония 1878–1903. ИК „Гутенберг“, 2016. ISBN 978-619-176-089-3. с. 102.
| ? | → | управляващ Поленинската българска епархия (? – ?) | → | ? |
| ? | → | председател на Петричката българска община (1898 – 1902) | → | Александър Захариев |
