French
DeutschХристо Попантов – Уикипедия
| Христо Попантов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
Христо Попантов Попангелов (изписване до 1945 година: Христо Попъ Антовъ) е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев през 1879 година. Брат е на Йованче и Тодор Попантов. Учи в основното училище в родното си село, след това – в Българското четирикласно училище в Скопие и в българското педагогическо училище, което завършва в 1899 година. Като ученик той става член на БМОРК.
От 1899 година Попантов е назначен за учител в Кавадарци и се включва в дейността на революционната организация. В 1901 година е избран за член на ръководството на околийския комитет на организацията в Кавадарци, по-късно, след като на 21 април 1903 година Лазар Мишев се включва в четата на Петър Юруков, е и негов председател.[1] През октомври 1904 година, след провал в организационната мрежа Попантов е принуден да избяга в България. Задочно е осъден на седем години затвор.
През 1904 – 1907 година Попантов учи в университета в Лозана, Швейцария, където завършва право. В 1907 – 1908 година той е учител в мъжката гимназия в Пазарджик. След Младотурската революция в 1908 г. се завръща в Кавадарци, където заедно с Добри Даскалов, турски офицер и двама местни мюсюлмани съставят временна комисия, натоварена с управлението на града. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кавадарци.[2]
През 1908 – 1910 година Попантов специализира турско право в Солун и Цариград. В 1910 – 1911 година е съдия в Шкодра, а в 1911 – 1913 е член на окръжния съд в Кютахия, Мала Азия. През февруари 1913 година е принуден да избяга от Османската империя и до 1919 година живее в Западна Тракия, където е адвокат (в Гюмюрджина и Ксанти, общински съветник, член на Окръжната постоянна комисия в Ксанти. През ноември 1918 година Христо Попантов се жени за Мария Попалексиева, дъщеря на Царевна Миладинова. Негов кум е генерал Александър Протогеров.
В 1920 – 1925 година Попантов е адвокат в София и Пашмакли, а през 1925 – 1926 година е директор на тютюневата фабрика „Македонка“. През 1927 – 1930 година работи, като инспектор в Главната дирекция по настаняване на бежанците в София и в Петрич. По-късно отново е адвокат.
Участва като делегат от Тиквешкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3] В 1926 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[4]
След Първата световна война Христо Попантов се отдава и на журналистическа дейност, свързана предимно с миналото на родния му край. Пише спомени и събира материали за революционните борби в Тиквешията. Той е един от авторите на брошурата „Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко“ (1925). В 1933 година е избран в ръководството на Тиквешкото благотворително братство. В 1941 година е председател на Тиквешкото благотворително братство.[5]
Христо Попантов умира на 31 януари 1964 година в София.[6]
През 2006 година Държавният архив на Република Македония издава част от спомените на Христо Попантов, в които освен информацията за собственото му минало са включени данни за освободителното движение в Македония, за миналото, обичаите и всекидневния живот в Тиквеш, описани като част от българската история и културно наследство.[7][8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Даскал Камче (1790 - 1848) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Попкамчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Попангелов (1843 - 1902) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Поликсена Попантова | Тодор Попантов (1876 - 1954) | Йованче Попантов (1882 - 1906) | Христо Попантов (1879 - 1964) | Марика Николова (1888 - 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Антов (1919 - ?) | Иван Антов (1923 - 1985) | Никола Антов (1925 - 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Моето семейство. Спомени, I част", спомени на Христо Попантов, адаптирани на македонска литературна норма
- "Моите предци. II, част Спомени", спомени на Христо Попантов, адаптирани на македонска литературна норма
- „Участието на Тиквеш в Илинденската епопея“, София, 1961 г.
- Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 137.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 368-369.
- ↑ Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 132.
