Христо Берберов (художник) – Уикипедия

Христо Берберов
български художник
Автопортрет, 1937 г.
Роден	Христо Иванов Берберов 23 октомври 1875 г. Елена, Османска империя
Починал	19 януари 1948 г. (72 г.) София, Народна република България
Кариера в изкуството
Академия	Художествена академия „Албертина“ в Торино
Учители	Джакомо Гросо, Джиларди
Професия	художник, учител
Христо Берберов в Общомедия

Христо Иванов Берберов е български живописец, график, иконописец и учител по рисуване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 октомври 1875 година в град Елена, Османска империя като последен член на осемчленно семейство. След като завършва основното си образование в родния си град, той продължава обучението си във Великотърновската държавна мъжка гимназия „Свети Кирил“ - там негов преподават по рисуване и краснопис е Ото Хорейши^[1].

Подпомогнат с държавна стипендия, Берберов заминава за Италия, за да продължи своето образование в Кралската академия за изящни изкуства „Албертина” в Торино, където му преподават Пиер Челестино Джиларди, Джакомо Гросо и Андреа Таверние^[1]. През 1898 година се дипломира и се завръща в България, където постъпва като в Пловдивската мъжка гимназия „Александър I“^[2] . По-късно той се мести и преподава в София, а в периода 1912 - 1920 година е преподавател по перспектива в Художествено-индустриалното училище.

През 1899 година за първи път излага свои творби - в 4-та изложба на Дружеството за поддържане на изкуството в България, следват изяви в общи изложби на дружество "Съвременно изкуство", участия в Изложението в Сейнт Луис (1904), Балканското изложение в Лондон (1907), IX Венецианско биенале (1910), IV изложба на Южнославянските художници „Лада“ в Белград (1912)^[3], а през 1906 излага осем маслени произведения и седем офорта в Юбилейната изложбата, посветена на 10-годишнината на ДРУ^[4].

През 1921 година е представен пред Н.В. Цар Борис за орден на Св. Александър с кавалерски кръст и грамота по случай 25-годишнината от основаването на Художествената академия.

Христо Берберов рисува икони и стенописи за църквите в Елена, Провадия, Плевен и подготвя проекти за някои от мозайките в Катедралата Св. Александър Невски в София.

Негови произведения са част от колекциите на Националната галерия, СГХГ, Националния етнографския музей в София, Музей на Възраждането в гр. Елена, ХГ „Димитър Добрович“-Сливен, ГХГ „Борис Георгиев“-Варна, ХГ-Пловдив, Исторически музей-Карнобат, ХГ „Бенчо Обрешков“-Карнобат, ХГ-Монтана и в частни колекции.

Негови творби са: „Портрет на сина ми“ (1908), „Старото пристанище в Несебър“ (1910), „Сакаджии в Несебър“ (1910), „Чардак на еленска къща“ (1926), „Пейзаж от Рила“ (1928), „Галата край Варна“ (1931), „Автопортрет“ (1937).

Христо Берберов умира на 29 януари 1948 година в София.^[5]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

• 
  Къща в Елена (ок. 1910)
• 
  „Цигуларка (жената на художника)“ (ок. 1912)
• 
  Рилско езеро (ок. 1914 – 1918)
• 
  „Пейзаж“ (ок. 1920)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Сайт, посветен на художника
• Трейлър към филма "Христо Берберов - портрет на един художник"
• Христо Берберов (1875-1948). Образи - линк към изложбата от 2021 г.
• Серия кратки образователни филми, посветени на подготовката на изложбата "Образи"

Нормативен контрол CONOR.BG RKD

Портал „Биографии“          Портал „Изкуство“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“