Хонконгска битка |
|
|
|
Период | 8 – 25 декември 1941 г. |
---|
Място | Британски Хонконг |
---|
Резултат | Японска победа |
---|
|
|
|
|
|
14 564 войници 1 разрушител 4 канонерки 1 миноносец | 29 700 войници 47 самолета 1 крайцер 3 разрушителя 4 торпедни катера 3 канонерки | |
|
2 113 убити или изчезнали 2 300 ранени 10 000 пленени[a] 1 пленен унищожител 4 канонерки потопени 1 миноносец потопен 5 унищожени самолета | 675 убити 2 079 ранени[2] 2 самолета повредени[3] | |
22.2825, 114.161111 |
Хонконгска битка в Общомедия |
Хонконгската битка, известна още като отбраната на Хонконг и падането на Хонконг, е една от първите битки на Тихоокеанския театър през Втората световна война. Сутринта на нападението над Пърл Харбър сили на Японската империя атакуват британската колония в Хонконг. Атаката е в нарушение на международното право, тъй като Япония не е обявила война на Британската империя. Хонконгският гарнизон се състои от британски, индийски и канадски формирования както и от китайски войници и наборници разположени в и около Хонконг.
Местоположенията, които играят важна роля за определяне на темповете на военните операции през декември 1941 г., включват пътя Тай По, окопния и тунелен комплекс на защитната линия Джин Дринкърс, Дяволския връх, форт Стенли и други. Крайбрежните отбранителни батареи предоставят артилерийска подкрепа за наземните операции до момента, в който са извадени от бойните действия или се предават.[4][5]
В рамките на една седмица защитниците изоставят континенталната част. По-малко от две седмици по-късно, позициите на острова са незащитими и колонията се предава.
- ↑ Banham 2005, с. 317.
- ↑ Ishiwari 1956, с. 47 – 48.
- ↑ Carew, с. 80.
- ↑ Nicholson, K. W. Maurice-Jones; with a foreword by Cameron. The history of coast artillery in the British Army. Uckfield, Naval and Military Press in association with Firepower, the Royal Artillery Museum, 1957. ISBN 978-1845740313. с. 258, 259, 261.
- ↑ G.D.Johnson. The Battle of Hong Kong // After the Battle (46). Battle of Briton Prints, 1984. с. 2, 3, 19, 20.
- ↑ По данни на Кристофър Малтби командващ на британските сили в Хонконг[1]