Херман Хот – Уикипедия

Херман Хот
	Херман Хот
германски генерал
Звание	Генерал-полковник
Години на служба	1904 – 1918; 1919 – 1945 г.
Прякор	“Papa Hoth”
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Военно формирование	пехотно-танкови войски
Командвания	4-та танкова армия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Железен кръст; Значка за раняване; Кръст на честта; Източен фронт
Дата и място на раждане	12 април 1885 г. Нойрупин, Германия
Дата и място на смърт	25 януари 1971 г. (85 г.) Гослар, Германия
Погребан	Гослар, Федерална република Германия
Подпис
	Херман Хот в Общомедия

Херман Хот (на немски: Hermann Hoth) е офицер в немската армия от 1904 до 1945 г. и достига чин генералоберст през Втората световна война. Заедно с Хайнц Гудериан развиват идеята за Блицкрига.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Херман Хот е роден на 12 април 1885 г. в Нойрупин, Германия. Син на военен медицински офицер. През 1904 г. се присъединява към армията като офицерски кадет. До 1914 г. достига чин хауптман и служи в Генералния щаб. Участва в Първата световна война, където командва различни формации. Приключва войната в щаба на пехотна дивизия.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната служи в Райхсвера. През 1935 г. при сформирането на Вермахта вече е командир на 18^-а пехотна дивизия с чин генерал-майор. През 1938 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант и получава ръководството на 15^-и корпус. Води формацията по време на кампанията в Полша. Става един от първите офицери носители на Рицарски кръст.^[1]

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на кампанията на запад ръководи 10^-а армия. На 19 юли 1940 г. е издигнат в чин генерал (full general).^[1] За операция Барбароса му е поверено командването на 3^-та танкова група. Под негово командване формацията прониква дълбоко в съветската територия и овладява Минск, Витебск и взема голям брой военнопленници. След това участва в настъплението към Москва. На 17 юли 1941 г. Хот е награден с дъбови листа към Рицарския кръст. През октомври е прехвърлен в южния сектор на Източния фронт. Там поема командването на 17^-а армия с чин генералоберст. Води формацията в боевете край Харков и Дон. През лятото на 1942 г. поема командването 4^-та танкова армия. Участва в операция Зимна буря, неуспешния опит за изграждане на коридор към обградената 6^-а армия при Сталинград. През февруари-март 1943 г. Хот участва в решителната германска победа по време на третата битка при Харков.^[1]

През юли 1943 г. участва в операция Цитадела. За нея на Хот е поверено командването на армия съставляваща ариергарда на южния фланг на немското настъпление. В състава и влизат 2^-ри СС танков корпус, 48^-и танков корпус и 52^-ри корпус. Атаката започва на 5 юли. В началото формацията постига бърз успех и нанася тежки загуби на 6-а гвардейска армия. Дълбочината на изградените съветски защитни линии и наличните съветски резерви намалява скоростта на настъпление и започват да нанасят все по-големи загуби. На 12 юли Червената армия започва контраофанзива, операция Кутузов, в посока издатината при Орел. В допълнение на 9 юли започва съюзническия десант в Сицилия и Хитлер изтегля някои от най-добрите формации.^[1]

На 15 септември 1943 г. Хот е награден с мечове към Рицарския кръст. През ноември съветските войски превземат Киев, което ядосва Хитлер. На 10 декември Хот е освободен от командване, поставен е в резерва и не получава ново назначение до края на войната.^[1]

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

След войната към Хот са повдигнати обвинения за военни престъпления извършени от войниците под негово командване. През 1948 г. е признат за виновен и е осъден на 15 години затвор. Излежава шест от тях, след което е освободен от затвора Ландсберг. Прекарва част от времето като пише за военна история. Умира на 25 януари 1971 г. в Гослар, Германия.^[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (?) и I степен (?)
Рицарски кръст на Хоенцолерн (?) – с мечове
Австро-Унгарски кръст „За военна заслуга“ (?) – III степен (?)
Баварски кръст „За военна заслуга“ (?) – II степен (?)
Германска „Танкова значка“ (?) – сребърна (?)
Български кръст „За военна заслуга“ (?) – IV степен (?)
Германски орден „Кръст на честта“ (?)
Хамбургски орден „Ханзейски кръст“ (?)

Турски кръст „За военна заслуга“ (?)
Германска „Значка за раняване“ (?) – черна (?)
Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст (27 октомври 1939)
- Носител на Дъбови листа № 25 (17 юли 1941)
- Носител на Мечове № 35 (15 септември 1943)
Упоменат 5-пъти в ежедневния доклад на „Вермахтберихт“ (?)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

((en)) Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437. с. 18-20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Херман Хот
((de)) Ген. Х. Хот в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht

[Williamson-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Williamson, Gordon и др. Knight's Cross, Oak-Leaves and Swords Recipients_1941-45: The Eastern Front 1941-45. Osprey Publishing, 2005. ISBN 1841766437. с. 18-20.

[1]