Хейдар Алиев – Уикипедия

Хейдар Алиев
Heydər Əliyev
3-ти президент на Азербайджан
Мандат10 октомври 1993 – 31 октомври 2003
ПредшественикАбулфаз Елчибей
НаследникИлхам Алиев
Председател на Мили Меджлис
Мандат15 юни 1993 – 5 ноември 1993
ПредшественикИса Гамбар
НаследникРасул Гулиев
Лична информация
Роден
Починал
Гражданство Азербайджан
РелигияШиитски ислям
СъпругаЗарифа Алиева
Деца2 (Севил, Илхам)
Полит. партияКПСС (1945 – 1991)
Нов Азербайджан (1992 – 2003)
Подпис
Уебсайтwww.heydar-aliyev-foundation.org
Военна служба
Години1941 – 1969
Преданост СССР
Род войскиКГБ на АССР
Военно званиегенерал-майор
Хейдар Алиев в Общомедия

Хейдар Алиевич Алиев (на азербайджански: Heydər Əlirza oğlu Əliyev, на руски: Гейдар Алиев; роден на 10 май 1923 г., Нахичеван, Азербайджанска ССР, ЗСФСР, СССР, починал на 12 декември 2003 г., Кливланд, Охайо, САЩ) е съветски и азербайджански държавен, политически и партиен деец.

Той е президент на Азербайджан от 1993 до 2003 г. Преди това е първи секретар на Комунистичската партия на Азербайджанската ССР (1969 – 1982) и член на Политбюро на ЦК на КПСС. Награждаван е 2 пъти с почетното звание на СССР „Герой на социалистическия труд“ (1979, 1983).

Хейдар Алиев като млад
Полковник от КГБ Х. Алиев

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алиев е роден като 4-то дете в семейство с 8 деца в град Нахичеван, Азербайджанска ССР, Закавказка СФСР, СССР.

Дейност в Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 година започва работа като завеждащ отдел в НКВД на Нахичеванска АССР. Има сведения, че е работил в резидентурите на КГБ в Иран, Турция, Пакистан, Афганистан. От 1966 до 1969 г. е председател на КГБ при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР.

От 1969 до 1982 г. е първи секретар на Централния комитет на Компартията на Азербайджан.

През 1982 г. отива в Москва[1], където става член на Политбюро на ЦК на КПСС, първи заместник-председател на Министерския съвет на СССР и генерал-майор. Подава оставка след конфликт с генералния секретар на КПСС Горбачов през 1987 г.

Дейност в Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

Връща се в Азербайджан през юли 1990 г. Избран е (от Нахичеванската АССР) за депутат във Върховния съвет на Азербайджанската ССР, после за председател на Върховния съвет (Али меджлис) на Нахичеванската автономна република (05.09.1991 – 23.06.1993) и на Наицоналното събрание (Мили меджлис) на Азербайджан (15.06 – 05.11.1993).

Напуска КПСС през юли 1991 г. Малко по-късно Компартията на Азербайджан се саморазпуска. Учредява се в Нахичеван политическата партия „Нов Азербайджан“ (Yeni Azərbaycan) с първи председател Хейдар Алиев. Става управляваща партия, броят на членовете ѝ с течение на времето нараства до повече от 0,5 милион души.

Президент на Азербайджан[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за президент на независим Азербайджан през 1993 г.[2] По време на президентството му се установява политическа стабилност в страната.

На 12 ноември 1995 година е приета новата конституция на Азербайджан, която влиза в сила от 27 ноември 1995 г. С приемането на новата конституция и отмяната на смъртното наказание през 1998 г. са направени важни стъпки в правовото устройство на държавата. През 2002 г. правителството на Алиев подписва Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Конституционният съд е създаден през 1998 г.

Икономическа политика

През 1994 г. международният консорциум Aserbaidschan International Operating Company (AIOC) подписва своя първи договор – Договор на столетието – за азербайджанските залежи на нефт и газ. По договора 80 % от общата чиста печалба отива в Азербайджан, а останалите 20 % при инвестиционните компании.

Вътрешна политика

Обръща се към азербайджанския национализъм, като дава предимство на азерския език и култура, и засилва влиянието на Турция (чийто народ е от същото тюркско семейство) за сметка на руското културно влияние.

Външна политика

Във външната политика правителството се стреми към запазване на добрите отношения с Русия и други постсъветски държави, както и към развитие на добри отношения с политически изолирания Иран, с Турция (която е член на НАТО), със САЩ. Предприема стъпки за приемането на страната в Световната търговска организация.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В чест на Хейдар Алиев са ваименувани:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2019-11-05. Посетен на 2019-11-05.
  2. aliyevheritage.org