Хамкане – Уикипедия

Ха̀мкане (Ла̀мкане, ла̀скане, ко̀нкане) е български народен обичай, свързан с празника Сирни Заговезни.[1]

На червен конец се завръзва и се спуска от тавана – парче бяла халва, варено яйце и въглен. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста без да ползва ръце. Веднага след хамкането конецът се пали, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори се гадае за здраве.[1]

В някои райони на България чрез паленето на конеца се гадае и за бъдещата реколта, плодовитостта на добитъка или за предстояща женитба. В Ловешко конецът се поставя на гредата на тавана или се заравя в нивата. В други случаи се поставя пред домашната икона за здраве. Яйцето или въглена в някои случаи го слагат в ярема на добитъка за здраве.[1] След това всеки член на семейството иска прошка от останалите. Всички приемат прошката, забравят за лошите случки и отменят всички наказания и лоши мисли.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Календарни празници и обичаи на българите. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. ISBN 978-954-322-764-8. с. 88 – 89.