French
DeutschХаджилар (дем Марония-Шапчи) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.
| Хаджилар Προσκυνητές | |
| — село — | |
  Хаджилар  Хаджилар  Хаджилар | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Марония-Шапчи |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 122 m |
| Население | 800 души (2001) |
Хаджилар (на гръцки: Προσκυνητές, Проскинитес, катаревуса Προσκυνηταί, Проскините) е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 25 километра южно от Гюмюрджина (Комотини).
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Хаджилар е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аджилар (Adjilar) има 90 домакинства и 444 жители българи.[1]
В 1890-те години част от българското население на селото, начело с кмета Никола Солаков и първенците Петко, Георги и Вълчо Замови, Петко Табаков, Димитър Налбантина, Момчил Вълчев, Янко Съкъдишлията, приема върховенството на Българската екзархия. Български учител става Димитър Стоянов от село Манастир, а свещеник си остава поп Костадин Стайков от Горно Дерекьой. След една година Стайков, който не смее да се признае за екзархист, е заменен от Панайот Кефала – грък, минал под върховенството на Екзархията. След Кефала свещеник отново е Стайков, признал Екзархията.[2]
| Църковно-училищни и революционни дейци | |
|---|---|
| Име | Бележка |
| 1. Костадин Стайков | свещеник |
| 2. Димитър Налбантина | |
| 3. Петко Табаков | |
| 4. Петко Замов | |
| 5. Георги П. Катаришки | |
| 6. Никола Харачиев | |
| 7. Георги Палазов | |
| 8. Анко Сакъдишлиев | |
| 9. Момчил Вълчев | |
| 10. Атанас Куруджията | |
| 11. Георги Саров | |
| 12. Васил Сарът | баща на Георги Саров[3] |
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 200 български екзархийски семейства смесени с 9 семейства турци.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хаджилар
Васил Петков, деец на Ксантийския революционен комитет[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 36.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 185 – 186.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 196.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 174.
