Хаджилар (дем Кукуш) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджилар.
Хаджилар
Ξυλοκερατιά
— село —
Гърция
40.8567° с. ш. 22.8408° и. д.
Хаджилар
Централна Македония
40.8567° с. ш. 22.8408° и. д.
Хаджилар
Кукушко
40.8567° с. ш. 22.8408° и. д.
Хаджилар
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Географска областСолунско поле
Надм. височина78 m
Население203 души (2021 г.)

Хаджилар, Иджилар, Иджиларе или Яйджилар (на гръцки: Ξυλοκερατιά, Ксилокератия, до 1927 година: Γιατζηλάρ, Ядзилар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира североизточно от Горчивото езеро (Пикролимни), югозападно от град Кукуш.

История[редактиране | редактиране на кода]

На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km югозападно от Хаджилар и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище. Друго праисторическо селище е открито на 1,5 km южно от Хаджилар и на 0,75 km западно от пътя за Наръш (Неа Филаделфия) в местността Архонди Тумба. И в двете селища е открита повърхностна керамика и те са обявени в 1996 година за паметник на културата.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яйджилар (Yaïdjilar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 316 жители българи и 95 мюсюлмани.[3] В началото на XX век Хаджилар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджилар има 470 жители българи и 50 турци.[4]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иджилар (Idjilar) има 480 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученици.[6]

По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Инджиларе е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Хаджилар попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Хаджилар махала (Хаџилар-махала) има 25 къщи турци.[9] В периода 1923 – 1927 година по-голяма част от българското му население се изселва в България. В 1927 година селото е прекръстено на Ксилокератия.[10] В 1928 година Хаджилар е представено като чисто бежанско със 79 бежански семейства и 330 души общо.[11]

Църквата „Свети Георги“ е обявена за защитен паметник в 1986 година.[12]

Прекръстени с официален указ местности в община Хаджилар на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Яджилар[13] Γιατζιλάρ Липаро Λιπαρό[14] местност на Ю от Хаджилар и на Ю от Бакеика[13]
Чаири[13] Τσαΐρια Ливади Λιβάδι[14] местност на ЮИ от Хаджилар и на СИ от Бакеика[13]
Керпич Κερπίτσ Плития Πλιθιά[14]
Преброявания
  • 2001 година – 504 души
  • 2011 година – 273 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Хаджилар
  • Александър (Алексо) Трайков (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина, ранен на 7 юли 1913, бронзов медал с корона[15]
  • Ангел Христов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, хлебар, неграмотен, 2 рота на 9 велешка дружина[16]
  • Анго Мицов, български революционер от ВМОРО, четник на Кимон Георгиев[17]
  • Ване Митрев (Митров, 1877/1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 3 солунска дружина[18]
  • Васил Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, ботушар, основно образование, Солунски доброволчески отряд, 4 роти на 14 воденска дружина[19]
  • Георги (Гоце) Марков Георгиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, Сярска чета, 3 рота на 13 кукушка дружина[20]
  • Д. Касанов (Касапов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[21]
  • Иван Митров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[22]
  • Никола (Коле) Трайков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, работник, ІІ отделение, 1 рота на 3 солунска дружина[23]
  • Петко Гинев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина, орден „За храброст“ ІV степен[24]
  • Трайко Ат. Трайков (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, готвач, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
  • Трайко Наков (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[26]
  • Трайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[27]
  • Трайчо Кьосето, български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменар, 1 рота на 11 сярска дружина[28]
  • Христо Стоименов Милошов (1884 – 1915), македоно-одрински опълченец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина,[29] загинал през Първата световна война[30]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-09. Посетен на 25 юни 2018.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 162 – 163.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
  5. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  7. ↑ Новоосновани клубове // Отечество. Година I, Брой 5. 7 мартъ 1909 год. с. 4.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
  10. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/61706/1296/10-1-1986 - ΦΕΚ 54/Β/21-2-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-03-04. Посетен на 22 октомври 2014.
  13. ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 723.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 759.
  17. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 452.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 214.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 150.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 341.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 455.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 752.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 177.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 728.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 480.
  27. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 72.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 26
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хаджилар_(дем_Кукуш)&oldid=12188500“.