Френска Гвиана – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Гвиана.

Френска Гвиана
Guyane française
Региони на Франция
Знаме
      
Герб
Местоположение на Френска ГвианаМестоположение на Френска Гвиана
Страна Франция
Адм. центърКайен
Площ83,534 km²
Население290 691 души (2020[1])
3480 души/km²
ПредседателРодолфо Алехандре
БВП (2017)4,6 млрд. евро
16 200 евро/човек
Езицифренски
Часова зонаUTC-3
Телефонен код+33 594
ISO 3166-2GF; FR-GF
Официален сайтwww.ctguyane.fr
Френска Гвиана в Общомедия

Френска Гвиана (на френски: Guyane française) е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.

На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • 1499 г. – открита от испанците;
  • 1604 г. – става френска колония;
  • ХVII в. – борби между Нидерландия, Великобритания, Португалия и Франция за завладяване на страната;
  • 1817 г. – става окончателно френска територия;
  • от ХVIII в. до средата на ХХ в. – Гвиана е място за заселване на политически затворници;
  • 1946 г. – става отвъдморски департамент на Франция;
  • 1975 г. – става регион на Франция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Френска Гвиана е разположена в североизточната част на Южна Америка, край брега на Атлантическия океан, с дължина на бреговата линия 378 km. На югоизток и юг граничи с Бразилия (дължина на границата 730 km), а на запад – със Суринам (593 km). Обща площ 83 846 km².[2]

Крайни точки:

Повърхността на страната представлява основно ниска равнина с отделни остатъчни куполовидни масиви с най-висока точка връх Белвю 851 m. На североизток се простира тясна крайбрежна акумулативна низина. Разработват се находища на злато, а в мощната изветрителна кора има залежи на боксити.

Климатът е субекваториален, горещ и влажен. Средните месечни температури в Кайен са 28 – 29°С, а годишната сума на валежите 3210 mm със зимно-есенен максимум. През есента има къс сух сезон.

Речната мрежа е много гъста, като реките са пълноводни, но теченията им със съпроводени от бързеи и прагове и са плавателни за плитко газещи речни съдове само в долните си течения. Най-големите реки са: Марони (612 km, по границата със Суринам), Мана (462 km), Оапок (403 km, по границата с Бразилия), Апруаг (335 km), Тампок (268 km), Синамари (262 km), Камопи (244 km).

96% от територията ѝ е заета от гъсти, вечнозелени екваториални гори (хилеи), в които растат ценни дървесни видове. На север, в централните части и в подветрените (по отношение на влажните североизточни пасати) понижения има участъци заети от високотревисти савани. В горите обитават маймуни, тапири, ягуари, лоби (вид морско свинче), змии, много видове птици и насекоми. Реките изобилстват от риба, а по крайбрежието има много скариди. Произвежда се ориз, маниока, царевица, банани, захарна тръстика, ананаси.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Френска Гвиана се дели на 2 области, 19 кантона и 22 общини.

Названията на кантоните са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]