Фонд „Научни изследвания“ – Уикипедия

Фонд „Научни изследвания“ е структура към Министерството на образованието и науката на България, създадена по сила на Закона за насърчаване на научните изследвания.^[1]

Фондът е юридическо лице със седалище София, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на образованието и науката.

Фонд „Научни изследвания“ има дълга история ^[2]. Първият етап започва с Постановление на Министерския съвет № 83 от 26 юли 1990 г. (Държавен вестник, бр. 63 от 7 август 1990 г.), с което е създаден Национален фонд „Научни изследвания“ като юридическо лице на бюджетна издръжка. Постановлението предвижда финансови облекчения за лица и организации, които допринасят за дейността на фонда (чл. 2, отменен с Постановление №242 от 27 октомври 1998 г., ДВ, бр. 127 от 31 октомври 1998 г.).

Вторият етап е свързан със закриване на Националния фонд „Научни изследвания“ и преминаване на всички права и задължения на закрития фонд към Министерството на образованието и науката (Постановление № 52 от 18 март 1999 г., Държавен вестник, бр. 27 от 26.03.1999 ).

Третият етап започва с приемането на Закона за насърчаване на научните изследвания в България (Държавен вестник, бр. 92 от 17 октомври 2003 г.) и издаването от Министерството на образованието и науката на Правилник на Фонд „Научни Изследвания" (Държавен вестник, бр.73 от 20 август 2004 г.)

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Има за цел да подкрепя проекти и дейности за насърчаване на научните изследвания, съобразени със:

• националната стратегия за научни изследвания;
• рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз, както и други европейски и трансевропейски инициативи;
• европейската и националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура.
• работи в координация с другите финансиращи институции на приложни научни изследвания.^{[1] чл.13}

Дейността на Фонд „Научни изследвания“ е регламентирана от специален правилник.^[3] Централна функция на фонда е финансирането на проекти. Заинтересованите правят предложения в рамките на обявявани сесии и след рецензиране и преценка Фондът финансира одобрените.

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

През последните години фондът е обект на критики, прерастващи в скандали.

От 2008 до 2009 управител на фонда е Анастас Герджиков. След изтичането на мандата му той е заменен през януари 2010 г. от Емил Хорозов^[4], който отправя множество критики към състоянието, в което е заварил фонда^[5]. В началото на 2011 г. оглавява комисия за проверка на работата на ведомството. През март излиза с доклад за нарушения „от много сериозен характер“ и подава оставката си^[6], тъй като не получава подкрепа от министъра на образованието Сергей Игнатов.

Проведената при следващия управител Рангел Гюров сесия предизвиква публичен скандал и по-нататък довежда до оставка на министър Игнатов, който подкрепя назначения управител. През юни 2015 г. одит на МОН разкрива неефективно управление на средства във Фонда, но е оспорен от управителя Николай Христов.^[7] Същият бива арестуван месец по-късно за убийство, извършено при битови обстоятелства, поради което е отстранен, a длъжността временно се изпълнява от Геновева Жечева.^[8] През септември 2015 г. тя сигнализира, че след 2008 г. фондът е работел в нарушение на европейски правила, за което са възможни санкции^[9].

В края на 2013 г. Емил Хорозов публикува книгата „Проектният бизнес и ограбването на науката – наръчник на управляващия мошеник“^[10], в която описва събитията около фонд „Научни изследвания“. Сметната Палата излиза с одит за дейността на фонда за периода 2008-12 г.^[11]

След 2019 г. управител на фонда е проф. дхн Георги Вайсилов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Фонд „Научни изследвания“ – официален сайт