Фландърско бувие – Уикипедия

Фландърско бувие
Представител на породата
Характеристики
Ръст59 – 68 см
Тегло29 – 55 кг
Произход
Страна Белгия
Класификация по МФК
Група1
Секция2
Стандарт191
Фландърско бувие в Общомедия

Фландърското бувие (на френски: Bouvier des Flandres) е порода кучета, произлизаща от белгийската част на Фландрия. В началото са използвани за направляване на стадата овце и крави и за дърпане на каруци. В днешно време те се използват често като кучета-пазачи и полицейски кучета. В превод от френски наименованието им означава „фландърски пастир“. Други имена на породата са: Toucheur de Boeuf (в превод от френски: водач на крави) и Vuilbaard (в превод от нидерландски: мръсна брада).

Породата е създадена от монасите в манастира Тер Дюниен във Фландрия. Получена е чрез кръстосването на ирландския вълкодав с различни местни кучета. До началото на 20 век породите паре, морман и бриар са смятани за варианти на бувието. През 1912 някои местни киноложки клубове правят различни стандарти за четирите породи.[1]

През Първата световна война породите напуснали родните си места, тъй като били използвани за военни цели. Едно от тези кучета, Ник, печели много киноложки изложби след войната и се смята за основател на сегашното фландърско бувие.[1]

Официалният породен стандарт е създаден през 1936. Породата е призната от МФК през 1965.[1]

Бувиетата са с гъста и дълга козина, която може да бъде бежова, черна, бриндлова или черно-бяла. Тежат между 29 и 55 кг и са високи между 59 и 68 см. По характер са умни, верни и предани животни, разбиращи се добре с деца и обичащи стопаните си.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Pollet, Robert (2003). Bouvier Des Flandres. Editorial Hispano-Europea. ISBN 84-255-1470-3