Финикийска писменост – Уикипедия

Финикийска писменост
Информация
Типабджад
Езицифиникийски
пунически
Период на използванеок. 1200 – 150 г. пр. н. е.
Родителски системи
Сродни писменостиЮжноарабска писменост
Посока на писанеот дясно наляво
ISO 15924Phnx, 115
Уникод диапазонU+10900–U+1091F
Финикийска писменост в Общомедия

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци. Въпреки че технически погледнато писмеността е класифицирана като абджад,[1] в българския широко разпространено е названието финикийска азбука.

Това е една от най-старите потвърдени азбуки. Произлиза от египетските йероглифи.[2] Става една от най-използваните писмени системи, разпространявана от финикийските търговци из Средиземноморието, където се развива и се асимилира от други култури. От финикийската азбука се заражда гръцката азбука.[3]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Писмеността възниква около 12 век пр.н.е. във Финикия, простираща се по източното крайбрежие на Средиземно море, приблизително на цялата територия на съвременен Ливан и крайбрежната част на Сирия. Финикийците били търговски народ и въвеждането на позвукова писменост е улеснило общуването с търговските партньори от други народи като египтяни, сирийци, хети, елини и пр. Предполага се, че точното място на възникването и е Библос, заради сходства във формите на букви от финкийския абджад и знаци от Библоската писменост, използвана в града преди това.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разселването на древните финикийци и основаването на колонии най-вече по крайбрежието на Средиземно море разпространява писмеността и по тези нови земи. Една от важните колонии в северозападна Африка, Картаген, по-късно изградила своя собствена империя, която използвала абджада. Писмеността изчезва окончателно около 7 век в пунически диалектен вариант именно на територията на Картаген (виж пунически език).

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Финикийският абджад се състои от 22 букви, повечето от които са развили по няколко различни форми. Писмеността е пример за чист абджад, тъй като всички букви служат за представяне на съгласните звуци от финикийския език (класифициран като семитски език) и липсват знаци за гласните. Посоката на писане е от дясно наляво, редовете се изписват от горе надолу. Както при повечето древни писмености, разстояние между отделните думи не се е оставяло, въпреки че в някои по-късни надписи думите биват разграничавани с точки.

Интересно е да се отбележи, че названията на буквите от съвременната еврейска писменост са заимствани от финикийската.

Буквите от финикийската писменост
Буква Произношение Наименование Значение
/ʔ/ 'алеф бик
/b/ бет къща, дом
/g/ гимел камила
/d/ далет врата
/h/ хе прозорец
/w/ вав кука
/z/ заин оръжие
/h/ хет стена
/t/ тет неизяснено
/j/ йод ръка
/k/ каф длан
/l/ ламед остен (гега)
/m/ мем вода
/n/ нун змия
/s/ самек опора, стълб
/ʕ/ 'айн око
/p/ пе уста
/s/ сан папирус (растение)
/q/ коф ухо на игла
/r/ реш глава
/s/ син зъб
/t/ тав кръст, знак

Значение[редактиране | редактиране на кода]

От финикийската писменост произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни“ писмености, между които са кирилицата, латиницата, арменската азбука и др. Може да се каже, че изнамирането на финикийската писменост е от общочовешко значение, тъй като от нея или под нейно влияние възникват всички познати абджади и азбуки.

В Уникод областта от U+10900 до U+1091F е запазена за буквите и някои други знаци от финикийската писменост.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fischer, Steven Roger. A history of writing. Reaktion Books, 2004. с. 90.
  2. Michael C. Howard (2012). Transnationalism in Ancient and Medieval Societies. с. 23.
  3. Phoenician alphabet // Encyclopædia Britannica, 19 април 2017.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Omniglot, Phoenician [1]
  • ((en)) Phoenicia.org, Phoenician Alphabet [2]
  • ((en)) Уникод (2009), Phoenician [3]