Философия на физиката – Уикипедия

Във философията, философия на физиката изучава фундаменталните философски въпроси, които са в основата на модерната физика, изучаването на материята и енергията, и как те взаимодействат. Философия на физиката започва с основни размишления върху базови метафизични и епистемологични въпроси върху физиката: каузалност, детерминизъм и природа на физичния закон. После се обръща към въпроси, повдигнати от основните топики на съвременната физика:

  1. Физическа космология – пространство, време, развитие на света;
  2. Термодинамика и статистическа механика - енергия, работа, случайност, информация;
  3. Квантова механика.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

"Абсолютистки и релационистки теории за пространство и движение", Ник Хъгет и Карл Хофер
"Време", Нед Маркозиан
"Експерименти във физиката", Алан Франклин
"Интертеоретични отношения във физиката", Робърт Батерман
"Квантова механика", Йенан Измаел
"Конвенционалност на симултанността", Алън Янис
"Натурализъм", Дайвид Папиню
"Общност на науката", Жарди Кат
"Принцип на Райхенбах за общата причина", Франк Артзениус
"Работата на Болтцман в статистическата физика", Йос Уфинк
"Ранни философски интерпретации на общата относителност", Томас А. Райкман
"Симетрия и симетрично прекъсване", Кратрин Брейдинг и Елена Кастелани
"Структурален реализъм", Йамес Лейдиман
"Структурализъм във физиката", Хайнз-Юрген Шмид
"Съществуване (Being) и ставане (Becoming) в модерната физика", Стивън Савит
"Термодинамична асиметрия във времето", Крейг Календър
"Универсален принцип", Ян Хилгеворд и Йос Уфинк
"Физикализъм", Даниел Сойкал
"Философия на статистическата механика", Лоурънс Склар
"Холизъм и неразделимост (Nonseparability) във физиката", Ричард Хийли