Филипо Брунелески – Уикипедия

Филипо Брунелески Filippo Brunelleschi
италиански архитект
Роден	1377 г. Флоренция, Италия
Починал	15 април 1446 г. (69 г.) Флоренция, Италия
Погребан	Санта Мария дел Фиоре, Флоренция, Италия
Националност	Италия
Филипо Брунелески в Общомедия

Филипо Брунелески (на италиански: Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Източник на сведения е неговата „Биография“, приписвана на Антонио Манети, която е създадена повече от 30 години след смъртта на архитекта.

Роден е през 1377 година във Флоренция, Италия. Учи и работи във Флоренция – първоначално като ювелир и скулптор, а после и като архитект. След като през 1402 г. е отхвърлен на конкурса за бронзовите релефи на вратите на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ във Флоренция (конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти), Брунелески напуска родния си град и заминава за Рим, където изучава класическия Древен Рим. През периода 1420 – 1436 той проектира и построява осмостенния купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса.

Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи. Той разширява и следва собствената си перспектива, подчинена на постигането на конкретната цел. Преодолявайки огромни политически и лични несгоди и търсейки находчиви решения на проблемите, успява да завърши купола на „Санта Мария дел Фиоре“ и да промени представата за пространство.

През 1421 г. той пръв получава 3-годишна патентна защита за свое индустриално изобретение, а през 1474 г. във Венеция е издаден първият в света общ патентен закон.

Умира на 15 април 1446 година във Флоренция на 69-годишна възраст. Гробът на Брунелески, който дълго време е бил неизвестен, е преоткрит през 1972 година във Флорентинската катедрала, която е построена върху останките на предишната катедрала „Санта-Репарата“ (IV – V век).

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

• Около 1402 година във Флоренция е обявен конкурс за бронзови релефи на северните врати на баптистерия „Сан Джовани“. Брунелески участва със свой проект, но конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти. Неговият релеф днес се пази в Националния музей Барджело във Флоренция.

• 1412 – 1413 г. – разпятието в църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция.

• 1417 – 1436 г. – яйцевидният купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Duomo), която и днес е най-високата сграда в града – 114,5 метра. Куполът е строен 15 години. Брунелески издига купола без поддържащо скеле и измисля начин, при който камъните на арките се самоподдържат по време на строежа. Тайната на този подход е заимствана от Пантеона в Рим – издигат се два купола (един в друг), като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол са подредени зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Това е върховно постижение на инженерната мисъл – за купола са използвани четири милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно изобретява и още по-ефикасен подемник. Строежът на самата катедрала е започнал през 1260 г. и след големи прекъсвания през 1418 г. стига до огромния купол, за който нито има ефективна технология по това време, нито достатъчно решителни и талантливи архитекти, способни да се справят с възникналото предизвикателство. При тази ситуация великолепната творба на Брунелески несъмнено го прави велик ренесансов архитект.

• От 1419 г. успоредно със строежа на купола Брунелески работи над сграда, предназначена за болница и приют за сираци Ospedale degli Innocenti. Това е първият детски приют в Европа, открит през 1444 година.

• 1419 – 1428 г. – Старата сакристия на църквата „Сан Лоренцо“ във Флоренция.

• 1429 – 1443 г. – капела „Паци“, разположена в двора на църквата „Санта Кроче“.

• 1434 г. – църквата „Санта Мария дел Анжели“ във Флоренция, която остава незавършена.

• 1436 – 1487 г. – църквата „Санто Спирито“, завършена след смъртта на Брунелески.

• 1440 г. – започва строежът на двореца „Пити“, който е завършен през XVIII век. През 1549 година дворецът е купен от фамилията Медичи, които го обзавеждат с произведения на изкуството.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

• 
  Катедрала „Санта Мария дел Фиоре“
• 
  Катедрала „Санта Мария дел Фиоре“
• 
  Църква „Санта Мария Новела"
• 
  Базилика „Сан Лоренцо“
• 
  Църква „Санта Кроче“
• 
  Дворец „Палацо Пити“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Eugenio Battisti: Filippo Brunelleschi. Electa Editrice, Mailand 1976.
• Giovanni Fanelli: „Brunelleschi“, Karl Robert Langewiesche Verlag 1988, ISBN 3-7845-6162-4
• Heinrich Klotz: „Filippo Brunelleschi: The Early Works and the Medieval Tradition“, Rizzoli Intl Pubns 1990, ISBN 0-8478-1211-1
• Peter J. Gärtner: „Filippo Brunelleschi 1377 – 1446“, Könemann 2001, ISBN 3-8290-0683-7
• Attilio Pizzigoni: Filippo Brunelleschi (Studiopaperback). Verlag für Architektur, Zürich, München 1991, ISBN 3-7608-8127-0
• Uta Schedler: „Filippo Brunelleschi“, Imhof Petersberg 2004, ISBN 3-937251-85-5
• Ross King: „Brunelleschi's Dome The Story of the Great Cathedral in Florence“, Pimlico 2005, ISBN 1-84413-827-5

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Брунеллески, Филиппо – статия в Уикипедия на руски – 11 януари 2008 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((en)) Биография на Филипо Брунелески Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.