ФК Кристъл Палас – Уикипедия

Кристъл Палас
Crystal Palace Football Club
ПрозвищеОрлите
Основан10 септември 1905 г.;
преди 118 години
 (1905-09-10)
ДържаваВеликобритания
СтадионСелхърст Парк
Капацитет25 486
Собственик Стив Периш
Джошуа Харис
Дейвид Блицър
Президент Стив Периш
Старши треньор Оливър Глазнер
Първенство Висша лига
2022/2311-о
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ФК Кристъл Палас в Общомедия

ФК Кристъл Палас (на английски: Crystal Palace Football Club) е английски футболен отбор от град Лондон. Създаден е на 10 септември 1905 г. от работници на Кристалната палата. Тимът играе домакинските си мачове на стадион Селхърст Парк от 1924 г. насам. Най-успешният период на отбора започва през сезон 1988 – 89 г. Тогава Палас печелят плейофите във Втора английска дивизия и получават промоция в най-високото ниво на футбола в Англия. През 1990 г. отборът играе финал за 'ФА Къп, но губи в преиграването от Манчестър Юнайтед. През 2016 г. отново достига до финал за 'ФА Къп, където губи отново от Манчестър Юнайтед с 1:2, след продължения (в редовното време 1:1). През сезон 1990 – 91 г. Кристъл Палас завършват трети в Първа английска дивизия. Клубът е един от основателите на Премиършип през 1992 – 93 г., но през този сезон отбора изпада от нея. През юли 2000 г. тимът почти банкрутира. През сезон 2004 – 05 отново се завръща в Премиършип, но изпада същия сезон. От януари 2010 г. отборът е във финансова администрация поради което му бяха отнети 10 точки от актива.

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболен клуб Кристъл Палас е създаден на 10 септември 1905 г., от работници на Кристалната палата и от начало играе своите мачове в първенството на нейните терени. Клубът се присъединява към Южната Втора дивизия и в дебютния си сезон печели промоция в Първа дивизия, коронован като шампион. Хенри Колклоу е първият футболист на клуба записал участие за Англия, срещу Уелс в Кардиф на 16 март 1914.

Избухването на Първата световна война води до изземане на Кристалната палата от адмиралството и клубът е принуден да се премести на терените на ФК Южен Норууд (Хърни Хил). Три години по-късно отбора отново се мести поради сливане с Croydon Common FC. Клубът се присъединява в Трета английска дивизия през сезон 1920 – 21, завършвайки на първо място и получва промоция за Втора английска дивизия. През 1924 г. отборът се мести на специално построения за тази цел стадион Селхърст Парк, където играе своите мачове и до днес. Първичт мач на новооткрития терен е срещу ФК Шефилд Уензди. Палас играят пред близо 25 000 хиляди души и губят с 0 – 1. Клубът завършва на 21 място през този сезон и изпада в Трета английска дивизия Юг, където остава до 1957 – 58, когато завършва в долната половина и е изпратен в новосформираната Четвърта английска дивизия. През 1960 – 61 Кристъл Палас се издига от най-ниското ниво на английския футбол и това се оказва повратен момент в историята му. През сезон 1963 – 64 отобрът се завръща във Втора английска дивизия, а през 1968 – 69 в Първа.

Въпреки че оцелява през годините от 1969 до 1972, клубът отоново изпитва големи разочарования, след като изпада в два последователни сезона и през 1974 – 75 Палас играят в третото ниво на английския футбол. Това обаче се оказва краткотрайно, тъй като през 1976 – 77 и 1978 – 79 печелят промоции и се завръщат обратно във Първа английска дивизия. Ерата на новия собственик на отбора Рон Ноудс, започва с разочарование и отбора изпада от лигата през 1980. Орлите оставт там до 1988 – 89 когато печелят плейофите и се завръщат Първа дивизия. Също така през 1990 г. тимът достига до финал на ФА Къп, но губи след преиграване срещу Манчестър Юнайтед. Кристал Палас затвърждава успехите от предишния сезон и през 1990 – 91 постига най-доброто си класиране в лигата – трето място. Освен това се завъщат на Уембли за да спечелят Фул Мембърс Къп. Те побеждават Евертън с 4 – 1. Това остава единствената спечелена купа. Следващия сезон е по-слаб и отбора завършва десети. Това обаче му позволява да стане един от създателите на Премиършип през 1992 – 93.

Сезонът обаче е помрачен от скандали след като собственикат на Палас прави пренебрежителен коментар за трудовата етика на черните играчи в отбора, въпреки че той отрича това и насточва, че коментарите му са извадени от контекста. Скандалът води до напускане на няколко чернокожи играчи като Марк Брайт (играч на сезона за 1989 – 90). Последва изпадане на клуба. През следващия сезон отобра отново се завръща в елита. Но мениджърът Стив Копъл подава оставка. Помощникът му Алън Смит поема отбора, но той не успява да го запази в Премиършип. В един интересен развой на събитията Стив Копъл се връща начело след като Алън Смит е уволнен. Въпреки това Копъл не успява да върне отбора във Висшата лига от пръв път. Палас губят плейофите от Лестър в добавеното време. През следващия сезон обаче се справя успешно и връща отбора в елита. Въпреки това отбора затвърждава впечатленията на отбор „асансьор“ и отново изпада и играе в Първа дивизия през сезон 1998 – 99. Тогава започват тревожни времена за Палас. Клубът изпада във финансова администрация, тъй като собственикът Марк Голдбърг не е в състояние да осигур финансова подкрепа. Предприемачът Саймън Джордан поема финансирането на тима. Но и той не е в състояние да постави здрава финансова основа за отбора и той изпада в администрация за втори път през януари 2010. За сега бъдещето на клуба остава неясно.

На 1 март 2010 г. мениджърът Нийл Уорнък напуска отбора за да поеме Куинс Парк Рейнджърс, с контракт за три и половина години. На поста го заменя Пол Харт. Той дебютира с успех на Селхърст парк срещу Шефилд Юнайтед с 1 – 0, гол за клуба бележи Алън Лий.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Към 10 септември 2020 г.

Вратари
13 Уейн Хенеси
19 Стивън Хендерсън
31 Висенте Гуаита
Защитници
02 Джоел Уорд
03 Патрик ван Аанхолт
05 Джеймс Томкинс
06 Скот Дан
12 Мамаду Сако
15 Джефри Шлуп
24 Гари Кейхил
27 Тайрик Мичел
33 Ярослав Ях
34 Мартин Кели
35 Сам Уудс
36 Никола Тавареш
44 Джайро Ридевалд
Нейтън Фъргюсън
Халфове
04 Лука Миливоевич
07 Макс Майер
08 Шейку Куяте
10 Андрос Таунзенд
18 Джеймс Макартър
22 Джеймс Маккарти
37 Ниа Кърби
40 Брандън Пиерик
Нападатели
09 Джордан Аю
11 Уилфрид Заха
17 Кристиан Бентеке
21 Конър Уикъм
23 Мичи Батшуай
39 Еберечи Езе


Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Играч на годината (1972 – 2009)[редактиране | редактиране на кода]

Година Победител
1972 Джон МакКормик
1973 Тони Тейлър
1974 Питър Тейлър
1975 Дерек Джефрис
1976 Питър Тейлър
1977 Кени Сенсъм
1978 Джим Кенън
1979 Кени Сенсъм
1980 Пол Хайншелууд
1981 Пол Хайншелууд
1982 Пол Барън
1983 Джери Мърфи
1984 Били Гилбърт
1985 Джим Кенън
1986 Джордж Ууд
Година Победител
1987 Джим Кенън
1988 Джиуф Томас
1989 Иън Райт
1990 Марк Брайт
1991 Джиуф Томас
1992 Еди МакГолдрик
1993 Анди Торн
1994 Крис Колмън
1995 Ричард Шау
1996 Анди Робъртс
1997 Дейвид Хопкин
1998 Марк Едуорти
1999 Хейдън Мълинс
2000 Andy Linighan
2001 Фан Джию
Година Победител
2002 Дъги Фрийдман
2003 Хейдън Мълинс
2004 Андрю Джонсън
2005 Андрю Джонсън
2006 Емерсън Бойс
2007 Лиън Корт
2008 Жулиан Сперони
2009 Жулиан Сперони
2010 Жулиан Сперони
2011 Натаниъл Клайн
2012 Джонатан Пар

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Кристъл Палас има редица от съперничества като най-известните от тях са тези с ФК Брайтън анд Хоув Албиън и Милуол

ФК Брайтън анд Хоув Албиън[редактиране | редактиране на кода]

Палас и Брайтън се намират на 40 мили разстояние един от друг. Съперничеството на двата отбора започва през 1974 г. когато Палас изпадат в Трета дивизия. Клубовете са с най-много последователи в дивизията, а отношенията между Кройдън и Брайтън са добри и много фенове проявяват желание да пътуват за гостуванията. Съперничеството между двата отбора достига врънхата си точка през 1976 г., когато жребият ги среща в първия кръг на ФА Къп. Първият мач се провежда на 20 ноември на Голдстоун Граунд. Резервата Рашид Харкук изравнява резултата и води мача до преиграване след резултат 2 – 2. Преиграването на Селхърст Парк завършва 1 – 1, гол за Палас отново отбелязва Рашид Харкук. Решителният мач се провежда на Стамфорд Бридж. Срещата завършва 1 – 0 за Палас с гол на Фил Холдър, но след спорно изпусната дузпа от Брайън Хортън. Той бележи при първия опит, но съдията нарежда дузпата да бъде повторена. Феновете на Брайтън и мениджърът Алън Мълари остават в недоумение, когато виждат феновете на Кристъл Палас да тържествуват. Алън Мълари разваля репутацията на феновете на Палас. Акт, който няма да бъде забравен от феновете от онова време, и назначението му за мениджър след няколко години е много изненадващо. Двата тима не се срещат в лигата между 1988 г. и 2002 г. което води до затишие на съперничеството и феновете на Палас насочват вниманието към съседите от Милуол през 90-те. Въпреки това при завръщането си във втория ешелон Брайтън губят от Кристъл Палас с 5 – 0 в запомнящ се мач, където звездата на отбора Анди Джонсън вкарва хеттрик.

Милуол[редактиране | редактиране на кода]

Като най-близко разположен до Палас професионален клуб (6 мили), Милуол също е обект на дългогодишно съперничество. Намирайки се в непосредствена близост много играчи често се движат между двата отбора. Примери за това са Крис Армстронг, Анди Робъртс, Рики Нюман и Матю Лоурънс.

Също така има и някои вражди между всички клубове базирани в Лондон. Феновете на Чарлтън виждат като най-голям свой съперник Палас, но това не е реципрочно.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт

Неофициални сайтове

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Crystal Palace F.C. в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​