Усукване – Уикипедия

Усукване в механиката се нарича състоянието на конструктивен елемент, подложен на момент, действащ около неговата ос. То е свързано с деформация, при която напречните сечения се завъртат едно спрямо друго около оста на елемента.

За разлика от другите прости разрезни усилия, като огъване, срязване и центричен натиск и опън, при усукването напречните сечения могат да претърпят значителни деформации извън собствената си равнина, с изключение на частния случай на сечения с форма на кръг или кръгов пръстен. Това означава, че в общия случай при усукването не е изпълнена хипотезата на Бернули, една от основните предпоставки на метода на съпротивление на материалите, поради което изследването на това състояние изисква по-сложна методология.

Елементи с кръгово сечение[редактиране | редактиране на кода]

В плътни елементи с кръгло напречно сечение или елементи с кръгово тръбно сечение с постоянна дебелина на стената усукването предизвиква само тангенциални напрежения:

където:

  • – тангенциално напрежение от усукване
  • r – разстояние от центъра на сечението до съответната точка
  • T – усукващ момент в съответното сечение
  • инерционен момент на усукване

Максималната стойност на тангенциалното напрежение се достига при максимална стойност на координатата r – по външната повърхност на елемента.

При усукващ момент, постоянен по дължината на елемента, взаимното завъртане на двата му края е:

където:

Произведението се нарича коравина на усукване.

Елементи с некръгово сечение[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]