Укулеле – Уикипедия

Професионално Укулеле

Укулеле е струнен музикален инструмент от семейството на китарите и обикновено е с четири единични или двойни струни от найлон или влакна от животински произход. Укулеле е създадено през 19 век като хавайска интерпретация на музикалния инструмент наречен мачете,[1] подобен на малка китара, свързан с кавахиньо, тимпъл и други занесени на Хаваите от португалски имигранти, много от които от архипелага Микронезия. През двадесети век набира голяма популярност в САЩ, а от там по целия свят. Тонът и силата на звука на инструмента варират в зависимост от модела и конструкцията. Обикновено укулеле е един от следните размери: сопран, концертно, тенор и баритон.

Хаваите[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено укулеле се свързва с музиката на Хаваите, а името му се превежда приблизително като „скачаща бълха“, [2] вероятно заради движението на пръстите при свирене. Важен фактор за установяването на инструмента в музиката и културата на Хаваите е налагането му от крал Калакуа. Като покровител на изкуствата той го въвежда в представленията по време на кралските празненства. [3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tranquada and King. The Ukulele, A History. Hawaii University Press, 2012. ISBN 978-0-8248-3634-4.
  2. Beloff 2003, с. 13
  3. David Kalakaua (1836–1891), Inaugural Hall of Fame Inductee, 1997 // Ukulele Hall of Fame Museum, 2008. Посетен на 11 юни 2008.