Уикипедия:Посредничество – Уикипедия

Тази политика все още не се провежда в българската Уикипедия.

Основната философия на Уикипедия, както и на всеки базиран на уики софтуер за общуване и сътрудничество според правилата на обществения договор (social software), е да се постигне консенсус при вземане на решения; това позволява създаване и поддържане на стабилна база знания.

Системата за посредничество и арбитраж се изгражда съгласно тези принципи. Тази система е предназначена за разрешаване на спорове (Dispute resolution), решаване на проблеми с потребители, които многократно нарушават политиките на Уикипедия, най-вече на етикета на Уикипедия спрямо другите потребители, посочени в Препоръки и правила (Policies and guidelines) и Уикипедия:Уикиетикет (Wikiquette). Вижте също: Комитет на посредниците (Mediation committee). Искания за посредничество се подават на страница Искания за посредничество (Requests for mediation).

Посредничеството е дейност, при която неутрална трета страна, посредник, помага на две или повече страни за постигане на споразумение с конкретен ефект от общ интерес; в широк смисъл това е всяка дейност, при която се постига споразумение по някакъв въпрос, което е от общ интерес за страните, с помощта на безпристрастно трето лице.

По-долу накратко са представени общите условия за посредничество, приложими за всички области:

• спор, дискусия или всякакъв вид противопоставяне между или различни гледни точки на съответните страни;
• свободна и безусловна воля на страните за намиране на положително решение на своя проблем и за приемане на дискусия за съответните интереси и цели;
• стремеж за постигане на положителен резултат чрез конструктивната помощ на трето лице, обикновено независимо, неутрално и без каквато и да било връзка със замесените страни (в противовес на стремежа за постигане на съответни цели чрез конфликт);
• стремеж за постигане на стабилен резултат, за предпочитане само по себе си дълготрайно споразумение.

Обичайната форма на споразумение чрез посредничество съдържа свободен и самоопределен консенсус на страните по предложението за споразумение, разработено от посредника. Приемането на посредничество не е необходимо да включва за страните задължението да сключат споразумение, което посредникът ще предложи, дори това да изглежда естествено на пръв поглед.

Дейността по посредничеството обикновено не прилага формално задължителни методи, макар че обикновено се откриват някои общи елементи, състоящи се главно от:

• изясняване и подробно посочване на съответните интереси и цели,
• преобразуване на съответните обективни оценки в по-обективни величини,
• представяне пред страните на комплект от евентуални решения,
• проверка на крайните ефекти от евентуалните решения върху съответните гледни точки,
• уточняване и уреждане на второстепенни въпроси,
• „превеждане” на резултата от преговорите в проектоспоразумение, евентуално в писмена форма,
• официално сключване на споразумението.

Явно, поради особения характер на тази дейност, всеки посредник може да използва свой собствен метод, който в крайна сметка може да бъде много различен от горната схема, която обаче съдържа основните аспекти на процеса (макар че понякога официалното сключване на споразумение остава настрани).

Посредничеството трябва да осигури безопасност, справедливост и достигане до разрешение на спора.

Ролята на посредника предизвиква по-малко противоречия, отколкото ролята на арбитъра, поне само поради факта, че посредникът предлага, а не налага споразумение. Поетата морална или юридическа, или дори финансова отговорност на посредника драстично се различава при различните методи – например при международните политически преговори често е трудно да се намери някой, който се ползва с достатъчно доверие от двете страни, дори само да започне мирен процес. Поради това, на посредника не му се вменява финансова отговорност, независимо от това колко зле се развиват нещата – ако се постъпи така, това би попречило на бъдещите усилия да се помогне.

Главната цел на структурата на посредничеството в Уикипедия е да осигури средства за решаване на спорове по статии, когато стандартния консенсусен модел за редактиране не действа.

Посредничеството също така е и средство за разрешаване на конфликти между редактори. Някои редактори се държат по такъв начин, че създават атмосфера на враждебност и неуважение. Това оказва пряко въздействие върху качеството на преживяванията на общността в Уикипедия. Когато се засяга общността, качеството на статиите също се засяга.

Най-доброто посредничество е това, което предпазва както съдържанието, така и общността. То трябва да бъде насочено към работа с потребителите, които са в конфликт, за да се събере информация за гледните точки на двете страни, докато не се установи със сигурност, че мирът е възстановен в достатъчна степен между тях, така че те да могат да разрешат своите разногласия следващия път.

• Посредничеството е предназначено за постигане на начин хората да работят заедно щастливо и да създават по-добри статии, като се обогатяват от взаимния обмен.
• Не е необходимо да се създава взаимно приятелство между спорещите, но повече толерантност и уважение са желани.
• Целта на посредничеството не е да се вземат решения за създаване на политика. Ако конфликтът е във връзка с нещо, което не се урежда от съществуваща политика, въпросът трябва да бъде отнесен към общността в Уикипедия като цяло.

За разлика от посредничеството при юридически и търговски спорове, на посредниците в Уикипедия е позволено да препоръчат решение на спорещите, като използват по най-добър начин личната си преценка, т.е. да предложат това, което е най-добро за проекта, особено когато гледната точка на единия от спорещите е неприемлива, крайна или субективна.

Само препоръка: Повече от това ще бъде арбитраж. Посредникът преди всичко трябва да се възприема като човек, който помага на спорещите да разговарят заедно. Той трябва да помага за деескалация на конфликта, но решението трябва да бъде намерено и прието първо от спорещите. Anthere

1. Посредничеството не е подпомагане. Посредничеството може да доведе до по-добра работа по статиите или сработване на редакторите; то обаче не е предназначено конкретно да подпомага редактирането на статиите, по които хората имат разногласия, но все още не са стигнали до безизходица.
2. Посредничеството не е арбитраж. Процесът на арбитриране в Уикипедия съществува, за да налага задължителни решения за спорове в Уикипедия. Такова решение може да бъде всичко, включително забрана за редактиране на цялата Уикипедия за определен период. Това не е целта на посредничеството.
3. Посредничеството не е трибуна или дискусионен форум. Ако даден потребител чувства необходимост от такъв вид форум, дискусионните страници на потребителите или статиите са достатъчни.
4. Посредничеството не е място да се изпробва анархизъм. Фактът, че Уикипедия е отворен, самоуправляващ се проект, не означава, че някоя част от неговите цели е да изследва жизнеността на анархистичните общности. Нашата цел е да изградим енциклопедия, не да изпробваме границите на анархизма. Процесът на посредничество не трябва да се използва за изпробване границите на търпимост на общността.

Посредници[редактиране на кода]

Посредниците се част от Комитет на посредниците (Mediation Committee). Посредниците трябва да бъдат опитни уикипедианци. Те образуват доверена общност.

Посредникът преди всичко е човек, който улеснява. Неговата/ нейната работа е да улеснява общуването между потребителите, особено по време на спор. Разбира се, всеки може да посредничи между когото и да било, без значение. Което е добре.

На практика обаче някой забелязва, че даден човек не винаги е на разположение да му помага; или, за новаците – те не знаят към кого да се обърнат. Или може да се случи някой труден потребител да повтаря постъпките си или да изгуби контрол при някои емоционално натоварени теми, докато по други теми може да работи конструктивно. С такъв вид потребители трябва да разговаря някой, който ясно съзнава трудностите. Също така, някой може да не посредничи в конфликт, който може да овладее, поради това, че има история от хладни отношения с един потребителите.

Посредниците не винаги могат да следват традиционния модел на ролите при посредничество. Във всички случаи те трябва да се стремят към постигане на помирение чрез преговори. Принципите на трансформативната справедливост (Transformative justice) се възприемат добре в контекста на посредничеството. Посредниците изслушват двете страни, опитват се да помогнат едната да се постави на мястото на другата. Посредниците се опитват да изгладят различията по взаимно приемлив начин. Посредниците избягват използването на процедура, те използват и установяват фундаментални правила (ground rules), така че да се провеждат смислени дискусии; те се опитват да накарат страните взаимно да се изслушват.

Спорещи страни[редактиране на кода]

• Посредничество може да се осъществи само между две страни, които може да бъдат индивидуални или да се състоят от групи от лица, обединени от обща кауза. Ако има повече от две страни, посредничество може да се осъществява само ако спорът бъде реорганизиран като няколко независими спора между две страни, при които посредничеството се осъществява отделно.
• Първоначалният призив за посредничество може да бъде отправен от която и да е спореща страна – индивидуална или групова, или трета страна може да предложи посредничество на спорещи страни, ако те желаят и са съгласни на това.
• Всяка от спорещите страни може да се откаже или да се оттегли от процеса на посредничество по свое желание, но това се смята за лош вариант.
• При обща кауза, група спорещи потребители може да избере с консенсус да уреди чрез посредничество спор с друга спореща страна – индивидуална или групова.
  • Групата спорещи трябва да избере един от групата за представител, който може да се консултира с групата по време на процеса.
  • Представителят единствен говори от името на групата.
  • В изключителни случаи представителят може да бъде сменен по време на процеса.
  • Групата спорещи може да се оттегли с консенсус от процеса на посредничество, като в този случай като опции все още остават арбитражът и кратката процедура на Джимбо Уейлс.
  • Отделен потребител или фракция от потребители в рамките на група спорещи може да се оттегли от консенсуса, като слага край на процеса на посредничество, който може да бъде започнат отново и да се реорганизира, ако е възможно, като нови, отделни и независими процеси на посредничество; също така като опции остават арбитражът и кратката процедура на Джимбо Уейлс.
• Потребителските имена на спорещите и представителя на спорещите се обявяват публично.

Защитници[редактиране на кода]

• Спорещите страни, индивидуални или по групов сценарий, споменат по-горе, могат да решат, че тяхната гледна точка най-добре се представя от "защитник". Защитникът може да работи с членовете на групата, за да им помогне да се представят по-добре в процеса на посредничество, или може да говори от името на спорещата страна, за да помогне гледната точка на спорещата страна да бъде представена по-ясно и по-кратко, като по този начин ще улесни уреждането на спора в процеса на посредничество. Всички решения в такъв случай се вземат от спорещия (групата спорещи). Защитникът е само човек, който улеснява процеса, макар че защитникът за разлика от посредника не насърчава разрешаването на спора (макар че може), а помага с ясните си формулировки на спора, така че той да може да бъде разбран по-добре от посредника и от другата страна или страни. Има доброволци, които желаят да служат като защитници. С тях можете да се свържете на страницата на Асоциацията на защитниците на членовете на Уикипедия (за английската Уикипедия). Защитникът може да бъде анонимен, когато помага частно на даден член, или ако се появи в процеса на посредничество, може формално да стане „представител” на дадена спореща страна и името му се обявява публично.

Тъй като посредничеството е консенсусен процес, използването на защитник може да подлежи на одобрение от посредника и другата спореща страна в този процес, освен ако защитникът не помага на спорещата страна частно, извън дейността на посредничество.

Първата стъпка, която трябва да бъде предприета за разрешаване на всички спорове е участващите в спора да бъдат представени на посредника. Всеки потребител или група потребители може да подаде искане за посредничество (Request for mediation) за даден спор. В случай на група, групата трябва да избере едно лице да я представлява. Това лице трябва да влезе в контакт с Комитета на посредниците (Mediation Committee). Този комитет ще назначи някого, който да действа като посредник. Този посредник информира другата страна, че е поискано посредничество. Вижте също: meta:mediation.

В общи линии процесът се състои от въведение от посредника, представяне на въпросния спор (въпросите, възникнали в спора) от тъжителя, възможност за ответника да отговори, както и от продължение от редуващи се отговори, докато или проблемът бива разрешен, или става очевидно, че страните не възнамеряват да постигнат споразумение. Ролята на посредника е да ръководи процеса, като осигурява на всяка от страните непрекъсната възможност да се изказва и да отговаря, докато не се стигне до разрешение или безизходно положение.

Посредничеството е поверителен процес. Всичко, което се каже или дискутира по време на процеса на посредничество, не може да се използва по-късно в който и да било процес на арбитриране (arbitration) или в каквато и да било друга процедура. Посредникът е там, за да помогне различните страни в разногласието да изразят своите гледни точки и евентуално страните да могат да разберат гледната точка на противната страна. Надеждата е, че чрез посредничеството може да се постигне някакъв вид споразумение и че страните ще спазват това споразумение.

Няма стандартизирани процедури за посредничество. Ако страните могат да се споразумеят, за това може да послужи всякаква форма на посредничество. Това може да се осъществява по електронна поща, чрез софтуер за незабавни съобщения (instant messenger), по телефона или чрез някое друго взаимно договорено средство.

Макар че посредникът по начало е неутрален – целта е да се постигне някакъв вид приемливо и за двете страни решение, по време на процеса на посредничество може да се окаже, че посредникът взема страна. Важно е да не се забравя, че посредникът не може да оказва натиск върху която и да било от страните в процеса на посредничество да вземе конкретно решение, и че ако това бъде направено, споразумението, постигнато при такива условия, може да не бъде спазвано, тъй като е било сключено по принуда или под неоправдан натиск.

Посредничеството може да доведе до споразумения, които се публикуват на страницата на Комитета на посредниците, а на потребителските дискусионни страници на видно място се поставят препратки.

Ако страните се договорят за линия на поведения като решение, т.е. проблемният потребител се съгласява да не прави определени неща, и ако проблемният потребител прави тези неща, това може да доведе до друг опит за посредничество или може да означава, че е необходим арбитраж. Забраната винаги е извън компетенциите на комитета на посредниците.

Стъпки[редактиране на кода]

1. Статиите се връщат до тяхното съдържание преди възникване на спора и се закриват за редактиране, докато тече процесът на посредничество. В началото на статията се помества предупредителен текст и страницата се защитава.
2. Посредниците търсят допирни точки между спорещите страни и се опитват да изчистят недоразуменията.
3. Посредниците полагат специални усилия да разберат същността на засегнатия въпрос, като се абстрахират от историята на редакциите на спорещите страни.
4. Посредниците налагат темпо, при което да се постигне равновесие между намаляването на напрежението и целта за бързо приключване в разумни срокове. Усилията на посредниците в повечето случаи трябва да приключат в рамките на 3-10 дена.
5. Посредниците могат да предложат решения, които да включват конкретен текст от статия.
6. Посредникът може да редактира статията с всички промени, които са приети и от двете спорещи страни.
7. Когато бъде постигнат консенсус, фактът на посредничество във връзка със статията и постигнатото споразумение се документират на дискусионната страница на статията. Щом спорещите страни постигнат споразумение, от тях се очаква да го спазват.
8. Щом процесът на посредничество приключи, статията бива отворена отново за редактиране.

Посредник може да бъде:

• някой, който дава инициатива за започване на разговори или улеснява провеждането им (например, когато потребител A иска извинение, но не посочва за какво точно).
• някой, който помага на всяка от страните да признае правото на другата да се включи в преговори или в решение на конфликта (например, когато потребител B посочва, че не е работа на потребител A да се опитва да уреди сам даден въпрос).
• някой, който предлага процедура с набор от стъпки, по които да се процедира (напр. 1. постигане на споразумение по отчета за събитията, 2. обсъждане на различни опции, 3. питане на страните какво мислят за мнението на другата страна, 4. питане на страните какво очакват от другата страна и т.н.).
• някой, който подготвя спорещите страни да преговарят с другата страна (като обяснява на едната страна кой е най-добрият начин за приключване на конфликта с другия потребител). Забележка: това може да се приеме и за защитника.
• някой, който осигурява външни ресурси за спорещите страни, за да им помогне да достигнат до приемливо мнение (например, като ги насочи към юридическа помощ, технически експерти, защитници).
• някой, който дава възможност на хората, замесени в конфликта, да проучат проблема от различни гледни точки, като им помага да дефинират основните въпроси и интереси, да потърсят взаимно приемливи опции (например, като представи мнението на други хора по въпроса, опитвайки се да накара спорещите страни да осъзнаят корените на конфликта, предлагайки им най-приемливи решения за уреждане на спора).
• някой, който сам помага за съставяне на решение, като пита двете страни дали са съгласни с това (това би било крайно решение, при което посредникът става нещо като лидер, но това може да бъде решение, когато хората имат нереалистични очаквания).

Уикипедия наскоро реши все повече да използва посредничеството като средство за разрешаване на спорове – и, по-специално, да се създаде официален комитет на посредници, които да помагат за разрешаване на спорове между участници. Защо се налага това?

Посредничеството не е нещо ново; това е нещо, което може да се прилага, когато двама редактори бъдат забелязани погълнати от спор и/ или разменящи си недружелюбни коментари. То може да се използва при най-различни обстоятелства, като се започне от обикновено намаляване на напрежението (така че редакторите да възвърнат самообладанието си), помагайки на всяка от страните да види гледната точка на другата страна, или предлагайки процедура, така че конфликтът да се придвижи към разрешаване.

И така, това което се случва често, когато някой започне да работи с двама човека, замесени в конфликт, и посредничеството се осъществява публично, е че целият процес се блокира, защото:

• Двамата, участващи в конфликта, продължават да воюват един с друг; те отказват да спрат безсмислените малки спречквания и да се съсредоточат върху корените на самия конфликт. Често конфликтът включва спорове като: „Настоявам да се извиниш за това, което каза” и отговор „Върви по дяволите”, а конкретният повод за искане на извинение дори не се споменава. Тук всякакви конструктивни дискусии се прекратяват. Конфликтът може да ескалира и да достигне до точка, от която няма връщане, когато и двете страни казват неща, които са трудни за забравяне (обиди, сериозни обвинения, унижения, заплахи, призиви за забрана, сравняване на другия с известен вандал).

Как може да помогне поверителното посредничество? Представлявайки задължителен канал за комуникация, посредникът може да филтрира напрежението, да парафразира острите коментари така че по-малко да показват гняв, да наблегне на извиненията, на въпросите, върху които има съгласие, както и на любезните и доброжелателни коментари.

• Посредничеството като публичен процес може да се наруши, защото може да се намесят добронамерени хора с малко информация за текущата ситуация и в резултат на това да направят по-скоро лоша услуга. Обикновено настъпва бъркотия, когато се появи някой и вземе страната на единия от спорещите.

Как може да помогне поверителното посредничество? Чрез отстраняване на безполезния шум и запазване на положителните коментари, които посредникът може да получи поверително.

• Посредничеството като публичен процес може изцяло да се провали, когато се намеси лице с лоши намерения или с ясно намерение да подклажда още повече конфликта.

Как може да помогне поверителното посредничество? Чрез предпазване от деструктивни коментари от провокатори.

• Посредничеството преди всичко е услуга, която трябва да се предлага добронамерено. Възможно е посредникът да изгради свое собствено мнение за конфликта (макар че за посредникът е по-добре да не го прави, но може би не е реалистично да си представим някой, който да остане изцяло неутрален дълбоко в себе си), но в идеалния случай посредникът трябва да се опита да види най-доброто у всеки, замесен в конфликта, за да сподели това най-добро качество с другата спореща страна. Поради тази причина, важно е всеки спорещ да чувства посредника нещо като приятел, като човек, който може да разбере неговата гледна точка. Посредникът преди всичко трябва да помага с радост, да може да се поставя на мястото и на двете страни и силно да чувства необходимост да помогне и на двете страни, без да се отнася благосклонно към едната. Ако някой не вижда изход, по-добре да не опитва да помага. За съжаление, когато посредникът изрази приятелско отношение към една от спорещите страни, особено в началото на посредничеството, има много голяма вероятност другата спореща страна да възприеме това по погрешен начин и да изтълкува приятелските коментари като благосклонност към другата спореща страна. Този човек тогава може да изгуби вяра в безпристрастността на посредника.

Как може да помогне поверителното посредничество? Чрез предпазване от недоразумения относно позицията на посредника и от неправилно тълкуване на приятелско отношение към другата страна като благосклонност към другия.

• Друг важен момент е следният: когато двама потребители са в конфликт, те могат да кажат неща, за които след това силно да съжаляват. Това завинаги ще остане в съзнанието на другата спореща страна, завинаги в съзнанието на другите редактори и завинаги написано на дискусионната страница, в полето за коментари или в историята на редакциите. След завършване на конфликта, дори и прошка да бъде предложена, много повече време ще е необходимо, за да се забрави.

Как може да помогне поверителното посредничество? Грубите думи ще си останат за този, който изпраща електронна поща и в паметта на посредника. Никъде другаде.

• Докато едни хора са много словоохотливи, други не са. Някои изключително много се съобразяват с околните и не смеят да кажат неща, които може да помогнат за разрешаване на конфликта, само защото другите ще прочетат тези думи.

Как може да помогне поверителното посредничество? Много по-лесно е да кажеш нещо, което е трудно да кажеш, да излееш душата си пред благоразположен човек, а не пред цялата общност, която може да се състои от приятели, но също и от хора, които не са истински приятели.

• В заключение, всички страни може да бъдат предпазливи, като смятат, че разкритата информация по-късно може да се използва извън процеса на посредничество в тяхна вреда – или в процес на арбитриране, или в по-късен конфликт със същите или с други редактори. Публично разкритата информация може да причини вреда на този, за когото се отнася, и в личния му живот.

Как може да помогне поверителното посредничество? Посредничеството може да постигне най-добри резултати, ако страните са уверени, че дискусията ще бъде запазена в тайна.

Поради тези причини посредничеството в Уикипедия е поверително, което означава, че повечето дискусии между спорещите страни и посредника няма да се извършват он-лайн. Препоръчително е участниците да не осъществяват директна комуникация помежду си, а само чрез посредника.

Поверителността на посредничеството не е нещо необичайно. Професионалистите в областта на посредничеството смятат, че в дългосрочен аспект посредничеството няма да процъфти, ако не се удовлетворяват разумните очаквания за поверителност. На участниците в посредничеството (както на спорещите страни, така и на посредника) се казва, че техните дискусии ще се запазят поверителни. При приемане на посредничеството, спорещите страни също се съгласяват да запазят поверително онова, което е казано.

Всъщност, самите интереси, обслужвани от поддържането на поверителност на комуникациите при посредничество, изискват да има някои изключения от тази поверителност. Информацията, която е дадена публично, може също и да бъде показана публично. Информацията, за която и двете спорещи страни се съгласят да стане публична, може да се покаже публично. И накрая, дадена спореща страна може да реши да каже на посредника, че информацията, която дава поверително, може по-късно да бъде направена публична. От спорещите страни зависи да решат какво трябва да бъде поверително и какво – публично, и в края на краищата – посредникът избира дали да покаже или не това, което е чул, дори и да е получил съгласието на този, който е казал тези думи.

За повечето хора изглежда малко вероятно да участват в посредничество по смислен и продуктивен начин, без да имат горните уверения и очаквания. Обаче други предпочитат дискусията да бъде публична. Всъщност, на някои хора се дават пълномощия да водят публични дискусии за разрешаване на конфликти, но начинът, който е избран за осъществяване на официалното посредничество в Уикипедия, не е този.

• Комитет на посредниците (Mediation Committee)
• Искания за посредничество (Requests for mediation)
• Арбитражен комитет (Arbitration Committee
• Посредничество (в МетаУики)
• Неучитивост (в МетаУики)
• Процедура по надзор на посредничеството (в МетаУики)
• Уикиобич (en:Wikilove)
• Посредничество и арбитриране (предложение) (в английската Уикипедия)
• IRC канал за посредничество на английската Уикипедия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Mediation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​