Уикипедия:Оформление – Уикипедия

Без да са задължителни по своя характер, в Уикипедия са възприети някои конвенции за оформлението на енциклопедичните статии. Дори да не усвоите всички препоръки отведнъж, не се притеснявайте, понеже поне отначало сигурно ще получавате помощ от по-опитните редактори.

Принцип на уеб дизайна е оформлението на страниците да бъде колкото се може по-независимо от разделителната способност на монитора, конкретния браузър и версия, настройките за шрифт и кегел, настройките на самото уики и т.н. Това има особено значение за ефективното взаимно разположение на отделните елементи като заглавия на раздели, текст, картинки, шаблони, таблици. Също така, взимат се под внимание така наречената хигиена на четенето и способността да се улавя и задържа вниманието, и не на последно място приспособяването на електронните текстове и за незрящи.

Настоящата страница има за цел да обясни кога и защо се използва дадено форматиране. В раздел Форматиране на текст е обяснено как точно се прилагат форматиращите команди,.

Като цяло текстовете на статиите се поднасят без форматиране, като то е запазено само за някои специални случаи и трябва се прилага пестеливо. Заглавията на разделите не се нуждаят от форматиране или препратки.

Мястото на отделните елементи в кода на страницата (отворена в режим на редактиране) почти винаги точно отговаря на мястото им и в цялостния дизайн в режим на четене. Най-честото изключение е, когато поредица от картинки в един раздел, за които е указано да се появяват една под друга, прелеят към следващия раздел и избутат още по-надолу други картинки, които са предвидени да се появяват в него. Как потребителите ще виждат дизайна на страницата, зависи от много неща, с които редакторът няма как едновременно да се съобрази, но все пак има някои общи насоки за взаимното разполагане на текстовете и графичните елементи (картинки, таблици, шаблони).

Картинки[редактиране на кода]

Картинките обикновено се форматират плаващи вдясно или вляво, с обтичащ ги отстрани текст, или се групират в галерия, изнесена под основния текст. Кой от двата варианта ще се избере зависи най-вече от съотношението на количеството текстов и снимков материал.

Естествен е стремежът картинките да се намират в непосредствена близост до текста, който илюстрират.

Добре е в даден раздел да стоят само картинки, пряко свързани със съдържанието му. В някои случаи многото картинки в даден раздел обаче преливат в следващия. При това, не е препоръчително да се избира вариант плаващи картинки на една и съща височина да стоят и вляво, и вдясно; за предпочитане е зигзагообразното им редуване през параграф, или при 3 и повече картинки за параграф, оформянето им в галерия в края на параграфа. Този подход в много по-голяма степен осигурява всички потребители да виждат страницата по еднакъв начин, без значение от параметрите на компютърната си конфигурация и настройки.

Чест проблем е комбинирането на плаваща картинка и списък с точка: възможно е някои потребители да виждат големи бели полета под картинката до края на булетирания абзац. При това, за предпочитане е при такава комбинация картинката да се разполага винаги вдясно, понеже ако е разположена вляво, булетите не изглеждат както би трябвало – с малък отстъп, а се наслагват върху нея.

Също така, за картинките в началото на параграф, може да се избира дали командата за картинка да се разположи преди или след заглавието на раздела. За по-добро оползотворяване на пространството е препоръчително заглавието да е след картинката, но тогава за да се редактира нещо в картинката всъщност трябва да се отвори горния раздел и в режим на предварителен преглед няма да се вижда добре как промяната се отразява на оформлението (ако това е целта на редакцията).

За да бъдат статиите малко по-достъпни за хора с увредено зрение, ползващи екранни четци, съветът е винаги, когато това е възможно, картинките да бъдат придружавани от алтернативен пояснителен текст.

Шаблони[редактиране на кода]

Някои шаблони са плаващи (обикновено вдясно) и позволяват да бъдат обточени с текст отстрани, а други заемат цялата ширина на екрана, недопускайки „съжителство“ с други елементи на страницата. Традиционно в началото на статията се поставят плаващите вдясно тесни вертикални инфокарета, които позволяват въвеждане на информация за обекта на статията по типизирани параметри. Също така традиционно, в дъното на страницата се поставят хоризонтално ориентираните навигационни шаблони, които според това как са програмирани могат в някои случаи да ангажират пълната ширина на екрана, а в други случаи да се съвместяват с други елементи от страницата – други шаблони, плаващи вдясно картинки и т.н. Ако шаблонът е от втория тип, може лесно да се направи самостоятелен на ред чрез шаблон:br (column/page break) извикан точно преди него.

При шаблони от тип „чекмедже“, без значение дали по подразбиране шаблонът е в сгънат или разгънат вид, винаги е по-добре да бъде самостоятелен на ред, а не да дели пространството с други елементи на страницата.

Обикновено шаблоните за поддръжка се поставят начело на статията, за да е сигурно, че ще им бъде обърнато необходимото внимание. Генеричният шаблон {{мъниче}} и тематичните му вариации се разполагат в дъното на статията, за предпочитане след командите за категория.

Таблици[редактиране на кода]

По принцип разположението на дадена таблица в страницата зависи най-вече от нейната ширина и дължина. Например, съвсем тесните, но дълги таблици понякога е удачно да се оформят като плаващи елементи, за да може ефективно да се усвоят големите бели полета, които иначе неминуемо ще оставят. Широките таблици с много колони, без значение от дължината им по вертикал, е по-добре да не бъдат плаващи.

Елементи извън основното поле[редактиране на кода]

Извън основното поле на статията остават елементи като категорията и междуезиковите препратки (меп). В кода на страницата те традиционно стоят в края на статията (не важи вече за меп). Където и в кода да се сложат обаче, в режим на четене те винаги ще се появяват отделно, извън основното поле. При стандартния облик Монобук, категорията винаги стои най-долу в сиво каре „Категории“, а меп винаги трябва да се търсят в левия вертикален фрейм под меню „Инструменти“.

 Основна страница: Уикипедия:Цветова таблица

Цветове на фона и текста се използват най-вече при оформянето на шаблони и таблици. Не бива да се използват излишни цветове за основните енциклопедични текстове или употребата им трябва да е ограничена и добре обоснована. Някои потребители страдат от напълно или частично увредено зрение или далтонизъм. Смисловото разграничаване посредством цветове може да попречи на тези потребители да направят разликата. Преди да използвате различен цвят в оформлението си, помислете за други по-предпочитани начини за открояване на дадена информация.

Използваните цветови схеми не трябва да създават объркване между препратките и обикновения текст. Синият и червеният фон са особено проблематични, тъй като традиционната цветова схема на препратките в Уикипедия използва червено за вътрешни препратки към несъществуващи страници, тъмносиньо за активни вътрешни препратки и светлосиньо за междууикита и външни препратки. Възможно е да се направи преформатиране по начин, че да се променят цветовете на препратките, но в общия случай това е неоправдано и нежелателно в статиите.

В лявата колонка на следващата таблица виждате различни варианти за това, как да изглежда вашия текст.

В дясната са посочените символите и форматирането, които трябва да използвате, за да изглежда текстът ви както е в лявата колона.

  == Нов раздел == === Подзаглавие === ==== Под-подзаглавие ==== 

''Важно'', '''доста важно''', '''''много важно'''''. 

Може също да ползвате <i>курсив</i> и <b>удебелен шрифт</b>, ако желаният ефект е промяна на шрифта, вместо логическо подчертаване, примерно в математически формули: :<b>F</b> = <i>m</i><b>a</b>

Шрифт с фиксирана дължина за <code>компютърен код</code>, <kbd>вход от клавиатурата</kbd>, <var>променливи/параметри</var> и <samp>резултати от изпълнение на код/примерни стойности</samp>.

Можете да ползвате <small>малък текст</small>. 

Можете да <del>задраскате изтрит материал</del>, <s>задраскате невалидна информация</s> и да <u>подчертаете добавен текст</u>. 

Един нов ред не променя страницата.  Така могат да се разделят изреченията от даден абзац.  Някои сътрудници смятат, че това помага при редакция и подобрява функцията '''разл''' (за показване на разликите).  Но един празен ред започва нов абзац. 

Можете да имате нов ред,<br> без да започвате нов абзац.

* Списъците са много лесни: ** Започвайте всеки ред със звездичка ** Повече звездички дават под-нива

# Номерираните списъци са много полезни ## добре организирани ## лесни за разбиране

* Може дори да има смесени списъци *# едновременно *#* ето така

; Списък с дефиниции : дефиниции ; нещо : дефиницията на "нещо"

: Двоеточие отмества даден ред или абзац.  Нов ред след това започва нов абзац.

 АКО редът започва с интервал, ТОГАВА той ще бъде показан точно както    е                     написан, с шрифт с фиксирана ширина на знаците, няма да се минава автоматично на нов ред.  Това е полезно за: * залепване на форматиран текст; * описания на алгоритми; * изходен програмен код; * ascii art; 

<div style="text-align:center">Центриран текст.</div>

Хоризонтална черта: преди ---- и след.

• Уикипедия:Режим на редактиране.