Уикипедия:Значимост (събития) – Уикипедия

Уикипедия не е новинарски сайт и затова едно събитие трябва да е нещо повече от гореща новина, отразена в медиите, за да заслужи отделна статия. Например не е достатъчно събитието да е отразено в прес съобщение, публична обява или да е свързано с обичайно спортно събитие или популярна сензация. Дори значителен брой новинарски статии с критично отразяване на дадено събитие не се считат за значително отразяване, а следва да се пренасочват към проекта Уикиновини (или към Портал:Текущи събития/Последни новини; тук българската Уикипедия се отличава от английската). В някои случаи обаче може за обект от новините да възникне значимост (или за самия него или за съпътстващите появата му спорове).

Редакторите трябва винаги да помнят, че новите или текущите събития имат тенденция да изглеждат по-важни в момента, отколкото след няколко години. Много събития се отразяват в новините, но не са от историческо или трайно значение. Новинарските компании имат свои критерии за съдържание на английски: news values, но те са различни от критериите на енциклопедиите и на Уикипедия в частност. Криминално престъпление, фатален инцидент или друг медийно събитие може да е интересно за репортерите и журналистите, но да не притежава необходимата значимост, за да заслужава статия в Уикипедия.

• Събитията вероятно са значими ако притежават трайна историческа значимост и отговарят на общите критерии за значимост или ако имат значителен по трайност ефект (виж по-долу).
• Събитията също твърде вероятно са значими ако имат широки национални или международни последствия и са предмет на отразяване от различни източници, особено ако се подлагат на анализ впоследствие (виж по-долу).
• Събития с по-малък или по-ограничен обхват могат да са значими или не; вижте по-долу за оценка.
• Обичайни новинарски събития (включително повечето престъпления, катастрофи, умрели, политически новини или новини за знаменитости, „шок“ новини, случки с нетрайна стойност като „една жена казала“ и „вирусни“ феномени) – независимо дали са трагични или широко обсъждани – обикновено не са значими освен ако нещо не им придаде допълнителна значимост.

При оценка на значимостта редакторите трябва да оценяват различни аспекти на събитието и отразяването му: въздействие, дълбочина, дълготрайност, географски обхват, разнообразие и надеждност на отразяването, както и дали отразяването е рутинно.

На събитието[редактиране на кода]

Дълготраен ефект[редактиране на кода]

Събитие, предшестващо или катализиращо нещо друго значимо, вероятно има значимост

Често се приема, че събитията, предшестващи или катализиращи нещо друго значимо, имат значимост. Това може да включва влияние върху възгледите и поведението на членовете на обществото или върху законодателството. Например убийството на Адам Уолш довежда в крайна сметка до приемането на закона Adam Walsh Child Protection and Safety Act.

Събития със забележим доказан и траен ефект с историческо значение е вероятно да имат значимост. Тук се включват природните бедствия с големи разрушения, тъй като след тях следва възстановяване, промени в населението и вероятно влияние върху политиката (изборите). Такива са например ураганът Катрина или земетресението с цунами в Индийския океан от 2004 г. По-слабо земетресение или буря с неголеми поражения върху населението вероятно нямат значимост.

Понякога са необходими седмици и месеци, за да се установи дали събитието има дълготраен ефект. Това обаче не означава, че скорошни събития с недоказан траен ефект са автоматически с ниска значимост.

Географски обхват[редактиране на кода]

Значимите събития обикновено имат значително въздействие върху широк регион, област или социална група

Събитие от местно значение, отразено само от местните средства за информация, не е задължително значимо. Отразяването в национални или интернационални медии може да направи значимостта по-вероятна, но това не бива да е единствено основание за създаването на статия. Въпреки това, събития с доказан дългосрочен ефект в значителен географски регион или върху широка социална група се възприемат като достатъчно значими за статия.

На отразяването му[редактиране на кода]

Дълбочина[редактиране на кода]

Събитието трябва да получи значително или задълбочено отразяване, за да е значимо

Общият ръководен принцип е отразяването да е значително, а не между другото. Задълбоченото отразяване включва анализ, поставящ събитията в контекст, подобно на развиването на тема в книга, статия в признато новинарско издание (като Тайм, Newsweek или The Economist) и специализирани телевизионни предавания. Съобщенията с недостатъчна тематична или контекстуална информация се считат често за рутинни.^[1]

Медиите съобщават понякога за събития въз основа на подобие (или контраст, или сравнение) с друг известен случай. Редакторите не трабвя да разчитат на това за значимостта на конкретното събитие, тъй като основна цел на подобни материали е или да акцентират на по-старото събитие, или да направят обобщение за такива събития.

Продължителност[редактиране на кода]

Значимите събития обикновено получават сравнително дълго отразяване

Продължителността на отразяване е сериозен индикатор за това дали едно събитие има мимолетна или трайна значимост. Внезапно повишаване на интереса към събитието не го прави значимо. Събития, отразени единствено по време или непосредствено след случването им, без по-нататъшни дискусии и анализ, вероятно не са подходящи за енциклопедична статия. Това обаче може да се окаже трудно или невъзможно за определяне веднага, тъй като редакторът не може да знае дали събитието ще получи отразяване по-нататък. Това, че събитието е скорошно, не го прави незначимо.

Ако едно събитие е посочено като казус в многобройни източници след като първоначалното му отразяване е затихнало, това може да е индикатор за трайна значимосте.

Разнообразие на източниците[редактиране на кода]

• Уикипедия:Какво не е Уикипедия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Notability (events) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​