Уикипедия:Значимост по академичен признак – Уикипедия

Страницата е в процес на разработване и не трябва да бъде използвана като ръководство. За повече информация, както и ако желаете да коментирате съдържанието на страницата, моля, вижте беседата на страницата.

Страницата разглежда понятието значимост единствено в контекста на Уикипедия. Значимостта в Уикипедия измерва единствено доколко е уместно да има статия в Уикипедия за дадена личност или тема въобще. Тя по никакъв начин не трябва да бъде разглеждана като оценка на личните или професионални качества на личността извън контекста на Уикипедия. Критериите за значимост в Уикипедия са приложими единствено към нея и произтичат от естеството ѝ на свободна енциклопедия.

Тази страница дава насоки при определяне на енциклопедичната значимост за българската Уикипедия на личности с приноси към научното познание или с друга роля в науката и висшето образование:

• хора, занимаващи се или занимавали се с научни и научноприложни изследвания, независимо от професията си;
• настоящи и бивши преподаватели в университети и изследователи в научноизследователски институти;
• заемащи или заемали висши административни длъжности в научни институции и университети.

Описаното в страницата не е приложимо за приноси и роли, свързани със средното образование и по-ранните стадии на обучение, както и техните исторически еквиваленти. Тя обаче може да е приложима за популяризатори на науката и личности, имащи индиректно отношение към науката и висшето образование. Критериите в тази страница не изключват дадена личност да е значима по критерии, посочени в други страници, свързани с енциклопедичната значимост за Уикипедия.

1. Уикипедия може да бъде редактирана от всекиго. Затова за енциклопедията цитирането на източници, които да са благонадеждни и проверими, е от критично значение. Значимостта е само необходимо, но не достатъчно условие за статия в Уикипедия. Статии, които не подкрепят съдържанието си с достатъчни като количество и качество източници, трябва да бъдат поправени, или е възможно да бъдат изтрити, независимо от значимостта на обекта им.
2. Уикипедия не е обикновен източник на знания. Заради своята огромна популярност, тя създава особено голяма видимост за включената в нея информация, включително биографиите на личности. Особено важно е Уикипедия единствено да отразява съществуващата популярност на обектите на статиите си, и в никакъв случай да не бъде сама източник на нова, допълнителна популярност. По-просто казано, Уикипедия не трябва да служи за популяризация. В идеалния случай статия за дадена личност не би се отразила по никакъв начин на живота и кариерата ѝ (например не би предизвикала интерес от медии или предложения за работа).
3. Наличието на значимост не отменя необходимостта от съблюдаване на неутрална гледна точка и енциклопедичност в статиите. Това се отнася особено до случаите на редактиране в конфликт на интереси.
4. Освен неоправдан положителен ефект върху обектите си, статиите в Уикипедия биха могли да имат и неоправдан негативен ефект. Като цяло, важно е да се съблюдават изискванията за биографии на живи хора, особено отнасящи се до качеството на източниците. Колкото по-екстраординарни са дадени твърдения, толкова по-екстраординарен (като авторитет) източник трябва да ги подкрепя.
5. Уикипедия не е място за всички знания. Конкретно по отношение на личностите, универсален принцип е в енциклопедията да бъдат отразени личности, които са изпъквали над средното ниво в своята област. Не е достатъчно една личност просто да е толкова „добра“, колкото „добри“ са мнозинството останали хора в дадена област. Уикипедия не бива да бъде справочник „кой кой е“, нито „база данни“ с биографии.

Универсален критерий за енциклопедична значимост за всички хора е личността да е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации в благонадеждни източници, които са независими от нея.

• „Първостепенен обект“ означава, че публикацията трябва да била основно фокусирана върху личността. Примери за такива публикации са очерци, представящи единствено тази личност, и интервюта с личността, публикувани като самостоятелна публикация. Публикации, в които личността е спомената мимоходом, особено заедно с повече на брой други личности, не отговарят на този критерий. Междинни случаи може да бъдат въпрос на преценка от страна на редакторите, но тогава е още по-важно да бъдат спазени останалите изисквания: множество публикации, нетривиални, с независим източник.
• „Нетривиална публикация“ означава, че публикацията е имала достатъчен обем и качество, демонстриращо вложено време и усилия, т.е. била е съществена. Примери за несъществени публикации са особено кратки дописки в „телеграфен стил“, съобщаващи единствено най-основни факти, и кратки биографични справки.
• „Множество“ означава, че публикациите трябва да демонстрират значителен и продължителен интерес към личността. Не отговарят на това условие единични публикации, както и повече на брой публикации, но само в много ограничен отрязък от време, например седмица или месец.
• „Благонадежден източник“ означава, че източникът трябва да съответства на изискванията на Уикипедия:Благонадеждни източници. Особено важни критерии са безпристрастността и, като цяло, авторитетността на източника.
• „Независим източник“ означава, че публикацията не трябва да е повлияна от обекта на статията. Това изключва както публикации в директно зависими от дадената личност издания (например притежавани от нея медии), така и публикации, за които е известно, че е заплатено или по-друг начин овъзмездено публикуването.

Освен това, следните личности могат да бъдат приемани за имащи значимост за целите на Уикипедия. Някои от критериите не са достатъчни самостоятелно, затова са отделени в обособена група.

1. Ректорите на акредитирани висши училища.
2. Действителните членове (академиците) на национални научни академии (например Българската академия на науките). Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий. Изключени са също организации, които именуват себе си „академии“, но не са разпознати като такива от научната общност на национално и международно ниво (например „алтернативни академии“ като БАНИ в България).
3. Директорите на изследователски институти с национално значение, включително директорите на самостоятелни научни звена към национални академии и утвърдени научни организации (например институтите Макс Планк).
4. Главните редактори на престижни световни научни издания.
5. Отличените с високопрестижни и утвърдени награди за приноси в науката и/или висшето образование. Критерий за висок престиж е наградените да бъдат малък брой (например Националния медал на САЩ в областта на технологиите и иновациите, връчван всяка година средно на не повече от 10 човека).
6. Личностите с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво. Този критерий изисква да бъдат покрити едновременно поне няколко от изброените, които да бъдат подкрепени и с благонадеждни източници:
   1. Пионерство в научни и научноприложни области, особено когато новаторството е не само в български, но и в световен мащаб.
   2. Особено значими приноси към науката, които са широкоразпознаваеми и признати в научната област, особено в световен мащаб.
   3. Популярност на научните публикации значително над средната. Оценката следва да се извършва по утвърдени метрики, най-вече h-index, с изключени явни и скрити самоцитирания. Конкретният размер на индекса, който би бил „значително над средния“, зависи от специфичната научна област и е очаквано да търпи промяна с времето. Определянето му следва да става чрез търсене на консенсус между възможно най-много заинтересовани редактори. Постигнатите консенсуси в различни научни области може да бъдат записани и актуализирани в отделен раздел в настоящата страница (вж. #h-index).
   4. Авторство на изобретения, прототипи, модели, рационализации, патенти, ноу-хау, методи, теории, хипотези, концепции и други с особено голяма значимост за съответната научна или научноприложна област.
   5. Управление на изключително големи или постигнали особено значителни успехи научни и научноприложни проекти, преимуществено със световно значение.
   6. Авторство или съавторство на поне 5 книги, получили ISBN номер, включително учебници и книги с научнопопулярна тематика.
   7. Присъдени от Висшата атестационна комисия, до нейното закриване, звания „професор“ или „старши научен сътрудник I степен“ или научна степен „доктор на науките“ (да не се бърка с „доктор“, по-рано „кандидат на науките“).

Субективизъм[редактиране на кода]

Значимостта за Уикипедия неизбежно включва елементи на субективизъм, затова е особено важно редакторите да търсят консенсус със своите колеги. Статии, за обектите на които има или може да има съмнения, че не отговарят на критериите за значимост, може да е добре да бъдат премествани в инкубатора, в лични пясъчници или на други подходящи места. Особено желателно е да избягват грозни спорове за личности, които може дори да не знаят, че са обсъждани в Уикипедия, затова е важно редакторите да бъдат отговорни в преценките си дали да създадат дадена статия или не. Винаги може да бъде потърсен съвет или помощ на Уикипедия:Разговори или други подходящи страници.

Дискриминация[редактиране на кода]

Учените също са хора, а науката няма как да остане напълно незасегната от процесите в обществото по принцип. При определяне на значимостта не трябва да се забравя, че определени хора или групи от хора, на различни места и в различни исторически периоди, може да са били обект на дискриминация или, обратно, да са се ползвали с неоправдани – поне спрямо реалните им научни приноси – привилегии и възможности за кариерно израстване. Примери могат да бъдат:

• жените, навсякъде по света и през всички епохи, чиито научни приноси може да са били недооценявани или дори напълно пренебрегвани, а развитието им в науката може да е било значително по-трудно или дори невъзможно;
• тоталитарните и авторитарни режими, например режимът на Българската комунистическа партия в България в периода 1944 – 1989, през който учени и университетски преподаватели може да са били преследвани по политически мотиви, което да е довело до затрудняване или дори прекратяване на кариерата им, докато други може да са били облагодетелствани и получили кариерно израстване, повече като „удобни на властта“, а не толкова по меритократичен признак;
• сегрегацията по расов, етнически, религиозен и друг признак, в различни исторически периоди и на различни места по света, при която достъпът до официална научна кариера може да е бил затруднен или невъзможен.

Уикипедия не може и не трябва да се опитва да „възстановява справедливост“, още по-малко пък чрез собствени изследвания от страна на редактори. Но Уикипедия трябва да се стреми да бъде максимално обективна и изчерпателна. Затова, когато са налични благонадеждни източници, описващи дискриминационни явления в научната област (независимо дали като обичайна или пък „позитивна“ дискриминация), те трябва непременно да бъдат вземани предвид.

Например, ако дадена жена-учен не отговаря напълно на посочените в страницата критерии за значимост, но има информация от достатъчно благонадеждни вторични източници, че реалните ѝ научни приноси са били недооценени поради факта, че е жена (особено в по-далечни исторически времена, но дори в съвременността), следва да бъде направена внимателна преценка дали, с отчитане на тази информация, все пак тя няма достатъчна значимост за Уикипедия.

Обратно, нерядко пропагандно приписваните на различни авторитарни лидери „велики“ научни приноси и съответните им присъдени научни титли и звания не бива да бъдат сляпо приемани като покриване на критериите за значимост – поне по академичен признак, тъй като иначе е ясно, че в този конкретен пример тези личности почти сигурно ще имат значимост за Уикипедия заради ролята си на национални и държавни ръководители.

Приложимост[редактиране на кода]

Не трябва да се забравя, че за Уикипедия понятието значимост има универсален спрямо различните теми на познанието и същевременно специфичен за енциклопедията смисъл.

Универсален, защото страници като настоящата не дефинират някаква отделна – в случая „академична“ – значимост, а единствено помагат да се оцени принципната енциклопедична значимост според различни фактори. Тази принципна значимост е възможно да бъде повлияна от много други фактори. Например един университетски професор може да има сравнително скромни научни постижения и да не покрива критериите в тази страница, но може да бъде значим като вокалист на популярна музикална група. Обратното също би могло да се случи: музикант от група, чиято известност не се простира много извън няколкото заведения, в които свири, може да има за хоби математиката и да направи значителен принос в тази област.

Специфичен, защото значимостта за Уикипедия по никакъв начин не представлява оценка дали дадена личност е „значима“ или не в своята област или по принцип в обществото. Значимостта за Уикипедия представлява единствено преценка дали дадена личност представлява (или е разумно да представлява) интерес за читателите на енциклопедията. Необходимостта от такава преценка се обуславя от принципа, че Уикипедия не е място за всички знания.

h-index[редактиране на кода]

В този раздел се описват постигнатите от общността консенсуси какъв конкретен h-индекс е „значително над средния“ в различни научни области.

Към настоящия момент все още няма достигнат такъв консенсус между редакторите в Уикипедия за нито една научна област.

• Уикипедия:Значимост