Тъжа (река) – Уикипедия

Тъжа
42.7475° с. ш. 24.9717° и. д.
42.6033° с. ш. 25.1411° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Стара Загора
Община Павел баня
Дължина26 km
Водосб. басейн116 km²
Отток2,20 m³/s
Начало
Мястона 1,4 km южно
от връх Марагидик
Калоферска планина,
Стара планина
Координати42°44′51″ с. ш. 24°58′18.12″ и. д. / 42.7475° с. ш. 24.9717° и. д.
Надм. височина1726 m
Устие
Мястоляв приток на ТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати42°36′11.87″ с. ш. 25°08′27.96″ и. д. / 42.6033° с. ш. 25.1411° и. д.
Надм. височина440 m

Тъжа е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа. Дължината ѝ е 26 km.

Река Тъжа извира на 1726 m н.в. в Калоферска планина на Стара планина, на 1,4 km южно от връх Марагидик (1889 m). Първите 4 km тече на изток, а след това завива на юг в дълбока, на места каньоновидна долина, силно залесена и с голям надлъжен наклон. Северозападно от село Тъжа (при ВЕЦ „Тъжа“) излиза от планината, образува голям наносен конус, завива на югоизток и навлиза в Казанлъшкото поле. Влива се отляво в река Тунджа на 440 m н.в., на 2,3 km югоизточно от село Търничени.

Площта на водосборния басейн на река Тъжа възлиза на 116 km2, което представлява 1,38% от водосборния басейн на река Тунджа. Има два основни десни притока – Дълбока река (най-голям) и Армучаланка и множество малки.

Реката е с основно снежно-дъждовно подхранване с максимум април-май. Среден годишен отток при село Тъжа 2,2 m3/s.

По течението на реката в Община Павел баня са разположени две села: Тъжа и Търничени.

Долината на реката е известна със своята девствена природа и е притегателен център за туризъм и семеен отдих. По самата река и по някои от нейните притоци има красиви водопади, най-голям от които е Кадемлийски водопад, разположен на малкия ѝ ляв приток Кадемлийска река. Преди излизането си от планината реката образува и забележителното Тъжанско ждрело.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 506.