Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи – Уикипедия

„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“
АвторСтефан Веркович
Първо издание1889 г. г.
Руска империя
Оригинален езикруски
Жанретнографски
Предходна„Описание битът на македонските българе“

„Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“[1] (в превод на български „Топографическо-етнографически очерк на Македония“) е книга на Стефан Веркович, отпечатана на руски език в 1889 година в Санкт Петербург. Очеркът е първата книга, в която се публикуват важни географски, етнографски и статистически данни за населените места и населението на Македония[2] и за времето си е „най-цялостният изследователски труд върху етнографията на Македонската област“, с който Веркович с обективни научни данни защитава пред руската дипломация българския етнически характер на областта.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

В книгата си Веркович отпечатва с помощта и средствата на руския Генерален щаб събраните от информатори описи на санджаците и казите на Македония. В предговора, обяснявайки източниците на събраните данни за Македония, Веркович изтъква трудностите и опасностите, с които се е сблъскал при събирането им. Затова в първото десетилетие от престоя си в Македония, за да избегне подозренията на властите, действал с най-голяма предпазливост и се задоволявал със случайно получени данни. По-късно започва да използва официални книги.[4] Описите са събирани в период от 1857 до 1883 година.[5]

Първият опис за Серския санджак е подготвен от служебните епархийски книги, предоставени му в 1860 година от Теодосий Гологанов, игумен на Серския манастир. Но данните са за казите, а не за отделните селища. По-късно Веркович се сдобива с втори опис на селата в Сярска каза с данни за нуфузите и данъците на всяко село от Григорий Скампал, секретар на серския митрополит. По същото време получава и подобни описи за Неврокопска каза от Георги Зимбилев и от Димитър Димов.[6]

Игумен Теодосий дава на Веркович препоръка пред владиката Прокопий Мелнишки и той му предоставя данни за Демирхисарската, Мелнишката, Петричката и част от Сярската каза.[6]

В 1874 година секретарят на сярската митрополия Манидис дава на Веркович нов опис на Сярска каза, който съвпада с този на Скампал, както и описи на Драмска, Неврокопска и Зъхненска каза (всички част от Драмска епархия). В 1881 година пак за Сярска каза данни му изпраща и игуменът на Серския манастир Дионисий Москов, а в 1883 година от Иван Гологанов получава данни за Зъхненска, Правищка, Саръшабанска, Демирхисарска, Мелнишка, Петричка и Мадемохорска каза.[7]

Георги Динков прави обширния географски преглед на Македония с описание на планините, реките, равнините и езерата. От него са събрани и данните за Пазарската, Воденската и Берската каза на Солунския санджак.[8][9]

Данните за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, Веркович получава в 1863 година от поленинския епископ Партений Зографски и от Атанас Кушували, а преглед на населението на Кукушка каза според официалните турски документи му дава кукушкият кмет Атанас Гърков. Атанас Кушували му предоставя и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, както и данни за Малешевската и Солунската каза. Петко Стоянов, учител в Дедино, предоставя на Веркович данни за Радовишка каза.[10]

Данните за Кюстендилската, Паланечката, Кратовската, Кочанската, Кумановската и Щипската каза са от архимандрит Исая от Серския манастир, отец Павел от руския атонски манастир „Свети Пантелеймон“ и Георги Друмохаров. Те му предоставят данни и за Разлога.[10]

Описание на Скопска и Тетовска каза прави още в 1857 година хаджи Зафир Попович, търговец от Скопие,[10] а на Велешка и Тиквешка каза - в 1868 година велешкият търговец Георги Хаджибожков.[5]

Описите на Прилепската, Битолската и Кичевската каза са написани в 1868 година от прилепския търговец Никола Гине, а на Охридската и Ресенската - от Димитър Миладинов. В 1866 година Веркович се сдобива с опис на Мъгленско от поп Ной от село Лугунци чрез мачуковския учител Христо Боженов. Описание на единадесет кази от Битолския санджак - Костурска, Леринска, Венче, Сервийска, Островска, Джумайска, Саръгьолска-Кайлярска, Велвенска, Гревенска, Кожанска и Анаселишка, Веркович получава в 1869 година от Николаос Аргириадис от Сятища, бивш директор на Сярската гимназия, като те са правени от бивши ученици на Аргириадис, жители на тези кази.[5]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е продължение на „Описание битът на македонските българе“ (1868).[3]

С труда си Веркович разобличава измислиците на Иван Ястребов, публикувани в „Обычаи и песни турецких сербов“ (1886), подкрепя доводите на Марин Дринов срещу него и сам изрично го критикува. Заради това книгата е посрещнаста остро от пропагандистите в Сърбия, които го обвиняват във фалшификация на етническата картина в Македония. Веркович е подкрепен от Ватрослав Ягич, Афанасий Селишчев и други обективни слависти.[3]

През 2020 година книгата е преиздадена фототипно от издателство „Анико“, София.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 1. (на руски)
  2. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 28.
  3. ↑ а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 131.
  4. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 21.
  5. ↑ а б в Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 25.
  6. ↑ а б Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 22.
  7. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 23.
  8. ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 23 - 24.
  9. ↑ Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 41.
  10. ↑ а б в Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 24.
  11. ↑ Топографическо-етнографически очерк на Македония от Веркович, Стефан Илич[неработеща препратка], Библиотека „Любен Каравелов“ - Русе
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Топографическо-этнографическій_очеркъ_Македоніи&oldid=11993414“.