Тома Карайовов – Уикипедия

Тома Карайовов
български революционер и публицист
Роден
Починал
2 декември 1950 г. (81 г.)

Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Тома Карайовов в Общомедия

Тома Иванов Карайовов с псевдоним Клубски[1] е виден български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, публицист, политик, дипломат и общественик.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карайовов е роден на 17 април 1868 година в Скопие, тогава в Османската империя. Син е на видния български общественик Иван Карайовов, един от водачите на борбата за самостоятелна българска църква в Скопие. Завършва Солунската българска мъжка гимназия.[4]

В 1885 година става член на основания на 10 февруари в Пловдив Български таен централен революционен комитет и участва в Съединението.[4] При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година Карайовов е доброволец в Българската армия, в Македонския батальон.[5]

В 1892 година Карайовов е сред учредителите на Младата македонска книжовна дружина в София. Създател и секретар е на дружеството „Братски съюз“. В 1895 година завършва право в Софийското висше училище.[4]

В 1895 година на II конгрес на Македонската организация в София е избран за член на Върховния комитет.[6][2] В 1896 година е редактор на вестник „Право“.[2] Между 1897 и 1900 година е секретар на българските търговски агентства в Битоля и Одрин.[2] От 1900 до 1901 година е отговорен редактор на вестник „Пряпорец“ – орган на Демократическата партия.[7]

При разцеплението на ВМОК става подпредседател на крилото на Христо Станишев, което е за по-активно сътрудничество с ВМОРО срещу крилото на Стоян Михайловски – генерал Цончев. Христо Силянов пише:

...Т. Карайововъ и Ник. Наумовъ – първиятъ силенъ съ диалектиката си, вториятъ – съ язвителния си езикъ, бѣха главнитѣ пера, които изнасяха идейната и обикновената вестникарска полемика срещу „върховизма“.[8]
Карайововъ, Т. Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ). София, Печатница Г. А. Ножаровъ, 1903.

През юли - август 1902 година е делегат от Македонското дружество в село Тишаново на Десетия македоно-одрински конгрес.[2] Редактор е на вестник „Автономия“ – орган на ВМОРО (1903).[2] В 1903 година издава книгата си „Македонските искания и дипломацията“, в която развива идеята на ВМОРО за автономия на Македония:

...смъкванието на несносния турски режимъ и замѣняванието му съ христиански... Въ послѣдното обстоятелство собствено се крие силата на Вѫтрѣшната организация, която има многобройни послѣдователи измежду гърци и власи. Отъ тамъ произтича и слабостьта на всички останали национални фактори, които срѣщу развѣваното от българитѣ знаме на свободата, противопоставятъ националнитѣ си знамена, затъмнени отъ единъ голѣмъ полумѣсецъ, който, като ги обхваща и стѣга отъ всички страни, прави ги по-малко симпатични за населенията...[9] А всичко това доказва, че македонскитѣ населения, на чело на които стои българския елементъ, като се прѣдаватъ всецѣло на революционната агитация, правятъ това, не толкова за да се отърватъ отъ десятъка и отъ турския заптия, не толкова за да заживѣятъ единъ зоологически животъ, колкото за да си извоюватъ условия, при които ще бѫде възможно тѣхното мирно и свободно развитие по пѫтя на културата и цивилизацията. Половина вѣкъ усилена просвѣтителна работа и съблазъньта за единъ свободенъ животъ, на който се радватъ съсѣднитѣ свободни балкански народи, сѫ били и сѫ отлична школа за македонскитѣ населения. Прочее, политическата свобода, изразена въ формата на една автономия, приложена и гарантирана отъ великитѣ държави - ето истинскитѣ и съзнателни стрѣмежи на македонскитѣ населения.[10]

В 1904 година започва работа като секретар на дипломатическото агентство във Виена (до 1905), началник на II политическо отделение (1905 – 1906) и секретар на дипломатическото агентство в Рим (1907 – 1908).[4]

След Хуриета от 1908 година Карайовов е сред организаторите на Съюза на българските конституционни клубове[2] и е избран за негов председател на I и на II му конгрес. В 1909 година издава органа на партията „Отечество“.[11] След разтурянето на партията отново се връща на работа във външното министерство и от 1910 до 1912 е на дипломатическа служба в руската столица Санкт Петербург. През 1913 година ръководи Информационното бюро при външното министерство, а по време на Първата световна война (1915 – 1918) е председател на управителния съвет на Търговска банка – Скопие и представител в Германия на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. След Първата световна война е задграничен представител на ВМРО.[4]

След войните в 1923 година Карайовов е сред създателите на Македонския научен институт и негов действителен член.[4][12] В 1924 година е български генерален консул в Албания. Делегат е на Шестия конгрес на ВМРО през 1925 година. Сътрудничи на списание „Отец Паисий“. В 1933 година е редактор на вестник „Бюлгари“.[13][14][15] В 1936 година е избран в Управителното тяло на Скопското благотворително братство.[16]

Пътува често до Виена и Европа с мисии на ВМРО. Георги Занков го нарича:

несменяемият шеф на външнополитическата канцелария на софийската ВМРО.[17]

Тома Карайовов не признава съществуването на македонска нация и пише в дневника си:

12 юни 1939 г.

На 18 май – Спасовден – на два пъти говорих с двамата студенти в Белград – синове на Пане Чакъров от Скопие. И двамата упорито се при­държат в новата национална идеология, вмъкната от комунисти, за нова македонска народност.

Аз исках да ги убеда: 1. Че няма македонска народност, защото няма македонска култура, македонски литературен език и македонска история. 2. Че същественото в живота на македонското население в течение на вековете е българско, или – доколкото не е такъво – то е борба на гърци, сърби и турци да изместят българите...[18]

Умира на 2 декември 1950 година в София.[19]

Личният му архив се съхранява във фонд 1079К в Централен държавен архив. Той се състои от 622 архивни единици от периода 1866 – 1945 г.[20]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Кара Йове
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Карайовов
 
Васил Карайовов
(около 1859 – 1900)
 
Георги Карайовов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Карайовов
(1869 – 1950)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 53.
  2. а б в г д е ж Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 284.
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 305.
  4. а б в г д е „Балканските войни 1912 – 1913 г. Памет и история“, София, 2012, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-553-8, стр. 424
  5. Венедиковъ, Йорданъ. История на доброволцитѣ отъ Сръбско-българската война – 1885 г. съ 13 картографически приложения и 25 портрети. София, Издава Доброволческата Организация „Сливница”, Печатница Б. А. Кожухаровъ — ул. 6 септемврий, 22, 1935. с. 8.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 73-74.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 204.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 156.
  9. Карайововъ, Т. Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ). София, Печатница Г. А. Ножаровъ, 1903. с. 10.
  10. Карайововъ, Т. Македонскитѣ искания и дипломацията (Критическа студия на програмата за реформи, прѣдставена отъ г. Стегъ, френски консулъ въ Солунъ). София, Печатница Г. А. Ножаровъ, 1903. с. 11.
  11. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 1992, стр. 347.
  12. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 72.
  14. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 334.
  15. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 420.
  16. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 604 – 605.
  17. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 726.
  18. Билярски, Цочо. ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?, www.sitebulgarizaedno.com
  19. или 1951 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 207.
  20. Тома Карайовов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 юни 2018 г.