Токелау – Уикипедия

Токелау
Tokelau
— владение на Нова Зеландия
      
Девиз: Tokelau for the Almighty
(„Токелау за Всемогъщия“)
Химн: Te Atua o Tokelau
Местоположение на Токелау
Местоположение на Токелау
География и население
Площ10 km²
Водинезначителен%
Климаттропичен
Столицаняма[б 1]
Най-голям градАтафу
Официален език
Религияхристиянство
Демонимтокелауец
Население (2016)1499
(на 237-о място)
Гъстота на нас.150 души/km²
(на 86-о място)
Управление
Формаконституционна монархия
МонархЧарлз III
АдминистраторРос Ардерн
ОрганизацииООН
История
Територия на
Нова Зеландия
1948 г.
Икономика
БВП (ППС, 2017)10 млн. щ.д.
БВП на човек (ППС)6275 щ.д.
ВалутаНовозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зонаUTC (UTC+13)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOTK
Интернет домейн.tk
Телефонен код+690
  1. Всеки атол има свой административен център.
Токелау в Общомедия

Токелау (на английски: Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.

Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа;
  • 21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон;
  • ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци;
  • 1877 г. – стават британски протекторат;
  • 1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия;
  • 1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия;
  • 1977 г. – получават самоуправление.

До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.

ООН признава територията като автономна територия. Държавен глава е монархът на Обединеното кралство.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Островите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на о-вите Токелау

Състоят се от три атола (Атафу, Нукунону и Факаофо, общо площ 10,12 km²), които са разположени на значително разстояние един от друг и се състоят общо от 110 миниатюрни коралови островчета, обкръжаващи централна лагуна. Надморската им височина е 3 – 4 m, а ширината на най-големия от тях е 400 m. Островчетата са покрити с коралови пясъци, върху които са се формирали бедни варовикови почви. Върху тях растат само панданус, кокосова палма е няколко вида храсти. Климат е тропичен, влажен. Най-горещите месеци са декември, януари и февруари, а най-прохладния – август. Температурата на въздуха целогодишно се колебае между 24° – 32°С. От април до ноември на островите господстват югоизточните пасати, а от декември до март често връхлитат урагани, съпроводени с поройни дъждове. Годишната сума на валежите е около 3000 mm.[2]

Название на остров, алтернативно название, (английско изписване) Площ, km² Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu) 2,03 570 8°33′ ю. ш. 172°30′ з. д. / 8.55° ю. ш. 172.5° з. д. Джон Байрон (21 юни 1765)
атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu) 5,46 350 9°10′ ю. ш. 171°50′ з. д. / 9.166667° ю. ш. 171.833333° з. д. Едуард Едуардс (12 юни 1791)
атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo) 2,63 460 9°22′ ю. ш. 171°13′ з. д. / 9.366667° ю. ш. 171.216667° з. д. Стивън Крокър (1839)

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • Население – 1380 души (2008 г.).
  • Гъстота – 136,4 д./km2.
  • Естествен прираст – 19.
  • Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%.
  • Официален език – английски и токелау.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 11%.
  • Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%).
  • Административен център – Факаофо (261 жители).
  • Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Традиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра. Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. БВП за година е около 1000 щ.д. на човек. Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61.

Източници[редактиране | редактиране на кода]