Тива (полис) – Уикипедия

Тива (на старогръцки: Θῆβαι, Thēbai^[1], на гръцки: Θήβα, Thíva) е древногръцки полис в Беотия, Централна Гърция. Тя играе важна роля в древногръцката митология като място на действие на митовете за Кадъм, Едип, Дионисий и др. Археологическите разкопки, извършени в околностите на съвременна Тива, разкриват наличието на селище от микенската цивилизация. През 1970 г. са намерени глинени таблички с писмото Линеар Б, доказващи значението на селището през бронзовата епоха^[2].

Тива е най-големият полис в древна Беотия, лидер на Беотийския съюз и голяма сила в древногръцката история. Тя е основен съперник на Древна Атина и може би затова взема страната на персите по време на втората гръко-персийска война 480-479 пр.н.е. Век по-късно тиванските войски под предводителството на Епаминонд слагат край на надмощието на Древна Спарта, след като побеждават в битката при Левктра през 371 пр.н.е. Макар че Тива е най-силният полис по време на нашествието на македонците, елитният Свещен отряд на Тива е напълно унищожен в битката при Херонея през 338 пр.н.е. от войските на Филип II Македонски. Само няколко години по-късно Тива е напълно разрушена от Александър Македонски (335 пр.н.е.).

Митология[редактиране | редактиране на кода]

За най-ранните дни на Тива се разказват различни легенди, които по разпространеност съперничат на митовете за Троя и влиянието им се разпростира и върху възникналата по-късно класическа древногръцка литература. Някои класически поети наричат Тива Огигион по името на цар Огиг. Според други източници (например Пароската хроника) древната цитадела Кадмея е построена от Кадъм, подпомогнат от спартиатите – воини, изникнали от посетите драконови зъби – предци на знатните тивански родове. Като се позовава на египетска легенда Павзаний приписва строежа на крепостните стени със седем порти на Амфион, който с магическите звуци на лирата си карал камъните да се движат.^[3].

Бронзова и ранно-желязна епоха[редактиране | редактиране на кода]

Археологическите находки показват, че мястото е населено още от ранната бронзова епоха. Руините на двореца в Кадмея са в минойски стил и са украсени с фрески на тивански жени в минойски дрехи; намерени са вази от Крит които свидетелстват за контакти с минойската цивилизация. През 1970 г. са извършени разкопки на каменни гробници, съдържащи оръжия, слонова кост и глинени таблички, изписани с писмото Линеар Б от микенския период. Кръгли печати от Месопотамия, намерени през 1964 г., подкрепят мнението на Херодот, че Кадъм въвежда в Гърция финикийската писменост.^[4][2].

Централното разположение и укрепените стени спомагат за нарастване на ролята на Тива в Беотия. Тя е съперник на древния Аргос като център на властта, но малко преди Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.) е разрушена от синовете на седемте срещу Тива, описано в трагедията на Есхил. За събитията преди Архаичния период не са запазени много подробности, освен че е имало поземлена аристокрация с установени правила за собствеността на земята и наследяването.

Архаичен и класически период[редактиране | редактиране на кода]

В Илиада Тива често е наричана „седмоврата“ (Θῆβαι ἑπτάπυλοι, Thebai heptapyloi) (Илиада, IV.406) за разлика от „стовратата Тива в Египет“ (Θῆβαι ἑκατόμπυλοι, Thebai hekatompyloi) (Илиада, IX.383).

В края на 6 в пр.н.е. тиванците за първи път се сблъскват с атиняните, които се притекли на помощ на жителите на Платея, отстояващи независимостта си. Сформиран е Беотийски съюз, доминиран от Тива от 5 в пр.н.е. Враждата с Атина може да обясни отношението на Тива към персийските нашественици по време на Гръко-персийските войни (480 – 479 г. пр.н.е.). Макар по време на битката при Термопилите на страната на цар Леонид да се бие тивански контингент от 400 души, който търпи поражение заедно със спартанците,^[5] тиванската аристокрация се бие с готовност на страната на Ксеркс I в битката при Платея през 479 г. пр.н.е. След поражението Тива е наказана, като е лишена от водачеството на Беотийския съюз, а опитът на спартанците да я изключат и от Делфийската амфиктиония не успява само защото Атина не се съгласява.

През 457 г. пр.н.е. Спарта преосмисля политиката си, нуждаейки се от подкрепа в централна Гърция срещу Атина, и Тива възвръща позициите си като водеща сила в Беотия, като стремежът ѝ е да подчини по-малките полиси в Беотия и особено Платея, но те са подпомогнати от Атина. Когато атиняните окупират всичко наоколо през 457 – 447 г. пр.н.е. голямата цитадела Кадмея устоява и служи за център на съпротива. В Пелопонеските войни тиванците са твърди съюзници на Спарта. Със спартанска помощ Платея е обсадена и превзета през 427 г. пр.н.е. Три години по-късно атиняните търпят военно поражение в битката при Делиум и тиванците демонстрират за първи път онази военна организация, която не след дълго ги превръща в доминираща сила в Гърция. След края на войната обаче тиванците напускат съюза си със Спарта. През 404 г. пр.н.е. призовават за пълното разрушение на Атина, но на дело подпомагат възстановяването на демокрацията с надеждата атиняните да ги подкрепят срещу Спарта. Следва период на военни действия със Спарта, част от които е Коринтската война, в която Тива е подкрепяна от Атина, Коринт и Аргос и дори от Персия. Краят на тази война през 387 г. пр.н.е. не е много благоприятен за Тива, тъй като се дава право на политическа автономия на всички полиси противно на желанието на Тива да доминира.

През 382 г. пр.н.е. спартанците окупират Тива и в цитаделата е разквартируван спартански гарнизон. Тиванците, изпратени в изгнание, се обединяват и се приготвят със скрита помощ от страна на атиняните да си възвърнат града. Епаминонд, който ще се прослави като голям тивански военачалник, започва да подготвя млади мъже и през 379 пр.н.е. малка група изгнаници, начело с Пелопид, прогонва спартанците и поставя начало на период на демокрация.

В последвалите войни със Спарта Епаминонд и Пелопид са начело на тиванците, сред които изпъква елитният свещен отряд, изиграл решаваща роля в битката при Левктра (371 г. пр.н.е.) Тиванската победа отслабва огромното влияние на Спарта а тиванците се прославят като защитници на онеправданите, тъй като нахлуват в Пелопонес и освобождават множество илоти. Военни експедиции се отправят и към Антична Тесалия и Древна Македония.

Към 360 г. пр.н.е. центърът на събитията се премества от Спарта към противоборството между Тива и Атина, но нито една от двете не притежава достатъчно мощ, за да се наложи над другата.

Упадък и разрушение[редактиране | редактиране на кода]

В усилията си да контролират големи територии и на юг, и на север и да установят хегемония тиванците надценяват възможностите си. Покореното население отказват да им се подчиняват, а съперничеството с атиняните се възобновява. При нарастващата опозиция на по-малките полиси срещу тиванците Епаминонд организира своята последна експедиция в Пелопонес през 362 г. пр.н.е. Макар че битката при Мантинея завършва без победител, в нея загива Епаминонд и това слага началото на края на тиванския разцвет. И двете страни имат потенциал да възвърнат водещите си позиции, но и двете нямат необходимите ресурси, а Тива загубва и водачите си. Чрез дипломация тя се опитва да запази доминиращото си положение в Делфийската амфиктония, но фокидците завземат светилището в Делфи със сила. В последвалата Трета свещена война (356 – 346 г. пр.н.е.) Тива дори търси помощ от Филип Македонски, което спомага за нарастване на неговото политическо влияние. Фокидските войски са победени и Филип затвърждава властта си над Тесалия и се превръща в реална заплаха за елинския свят. През 340 г. обявява война на Атина. В прочувствена филипика, заклеймяваща македонската инвазия, Демостен успява да убеди Тива да се притече на помощ срещу напредването на Филип в Атика, но силите на атинско-тиванския съюз са победени от македонците в битката при Херонея през 338 г. пр.н.е.

През 336 г. пр.н.е. Филип е убит и синът му Александър става новият цар на Македония. Първият му поход е военна кампания на север срещу илирите. През следващата година македонците воюват в Тракия. Носи се слух, че Александър е мъртъв и Атина и Тива се вдигат на въстание. Александър обаче се завръща с бърз марш и обсажда Тива през септември 335 г. пр.н.е. Обсадените не се предават, двете страни дават много жертви и накрая македонците надделяват. Александър дава заповед Тива да бъде опожарена, с изключение само на храмовете и къщата на поета Пиндар, а владенията ѝ да се разпределят между останалите беотийски градове. Всички оцелели жители с изключение на свещениците са продадени в робство.^[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Царе на Тива

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thebes, Greece в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​