Татарстан – Уикипедия

Република Татарстан
Республика Татарстан
Татарстан Республикасы
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Татарстан на картата на РусияТатарстан на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаКазан
Площ67 847 km²
Население3 894 120 души (2021)
57,4 души/km²
на 8 място в РФ
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ПрезидентРустам Минниханов
Министър-председателАлексей Песошин[1][2]
Езицируски и татарски
Часова зонаUTC +3
МПС код16, 116, 716
Официален сайтwww.tatar.ru
Татарстан в Общомедия

Република Татарстан, наричана също Татарстан и Татария (на татарски: Татарстан Республикасы, на руски: Республика Татарстан, на български: Република Татарстан) е субект в състава на Руската Федерация[3]. Разположена в югоизточната част на Европейска Русия в състава на Приволжкия федерален окръг и Приволжкия икономически район. Има площ 67 847 km2 (0,4% от Руската Федерация, на 44-то място в Русия) и население от 3 885 253 души (1 януари 2017 г. (2,65% от Руската Федерация, на 8-о място в Русия). Столица е град Казан. Разстояние от Москва до Казан – 797 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На 27 май 1920 г. е образувана Татарската АССР, на 30 август 1990 г. влиза в пределите на ОНД под името Татарска ССР, а от 7 февруари 1992 г. е субект в състава на Руската федерация като Република Татарстан. Най-ранната известна организирана държава в границите на Татарстан е била Волжка България (ок. 700 – 1238 г.). Волжките българи са имали напреднала търговска държава с търговски контакти в цяла Вътрешна Евразия, Близкия изток и Прибалтика, които поддържат независимостта си въпреки натиска от страна на хазарите, Киевската Рус и Кумано-Кипчаците. Ислямът е въведен официално от мисионери от Багдад по времето на пътуването на Ибн Фадлан през 922 година, въпреки че следи от масови помюсюлманчвания се откриват още към края на IX в (включително и намерени монети от 907 г. )[4] Възможно е да е имало няколко вълни на помюсюлманчване във Волжка България.

Волжка България най-накрая попада в армиите на монголския княз Бату хан в края на 1230 г. (виж монголското нашествие във Волжка България). Жителите, смесвайки се с кипчаковите хора на Златната Орда, стават известни като „волжките татари“. Друга теория постулира, че в този период няма етнически промени и българите просто са преминали към татарския език, базиран на Кипчак. През 1430 г. регионът отново става независим като основа на Казанското ханство, а столицата е създадена в Казан, на 170 км (110 мили) нагоре Волга от разрушената столица на българите.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Татарстан се намира в източната част в Източноевропейската равнина, в средното течение на река Волга. На запад граничи с Република Чувашия, на северозапад – с Република Марий Ел, на север – с Кировска област и Република Удмуртия, на изток – с Република Башкортостан и на юг – с Оренбургска и Самарска области.[5]

В релефа на страната се обособяват три части: Предволжие (на десния бряг на Волга), Предкамие (на север от река Кама) и Закамие (на юг и югоизток от Кама). Около 90% от територията на Татарстан се заемат от ниски равнини. Максималните височини са на изток в пределите на Бугулминско-Белебеевското (до 343 m) и на запад в Приволжкото възвишение, на десния бряг на Волга. Предволжието и Вятско-Камския вододел на север са силно разчленени от дълбоко всечени долини и оврази.[6]

На територията на Татарстан се разполага част от Волго-Уралския нефтогазов басейн, в пределите на който се намират големи находища на нефт (Ромашкинско, Новоелховско, Бавлинско, Шугуровско). Страната разполага с 800 млн. тона извлекаем нефт, а размерът на прогнозираните запаси съставлява над 1 млрд. тона. Успоредно с нефта се добива и природен газ – около 40 m³ на 1 тон нефт. Има промишлени залежи на каменни въглища, торф, гипс, бентонитови глини и други строителни материали.[6]

Разположена е в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат. Средната януарска температура е от -13 °C на югозапад до -14,8 °C на североизток, средна юлска – от 18,6 °C на север до 19,6 °C на юг. В Предкамието и Предволжието годишната сума на валежите е около 450 mm, а в Западното Закамие – 400 mm. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е около 170 денонощия.[6]

Речната мрежа на Татарстан е представена от 9965 реки с обща дължина 21 457 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море. Главните реки в републиката са Волга (177 km на територията на страната), Кама (ляв приток на Волга, 380 km), Белая (ляв приток на Кама, около 60 km), Вятка (десен приток на Кама, около 50 km), Ик (ляв приток на Кама), Свияга (десен приток на Волга), Голям Черемшан (ляв приток на Волга) и още около 120 реки с дължина над 50 km. Подхранването на реките в страната е смесено с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно пролетно пълноводие, и лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове. Реките в Татарстан замръзват през ноември, а се размразяват през април.[7]

Естествените и изкуствени водоеми в републиката заемат площ от 4380 km2, което представлява 5,2% от цялата територия. В пределите на Татарстан попадат части от големите водохранилища – Куйбишевско (на река Волга), Нижнекамско (на река Кама), а на река Зай (ляв приток на Кама) се намира Карабашкото (Заинско) водохранилище.[7]

Северната част на Татарстан – Предкамието, се намира в горската зона и има подзолисти и сиви горски почви. Южната част – Закамието и Предволжието попада в степната зона с черноземни почви, а по долините на реките – алувиални почви. Над 16% от територията на страната е покрита с гори, главно широколистни (81% от горите), като основните горски масиви са в басейните на реките Зай, Шешма, Голям Черемшан и на изток в Предкамието.[6]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г., населението на Татарстан е 3 885 253 души (2,65% от населението на Руската федерация, 8-о място в Русия), с гъстота 55,6 души/km2 и урбанизация 73,84%.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

1926 година 1939 година 1959 година 1970 година 1979 година 1989 година 2002 година
татари 1 263 383 (48,7%) 1 421 514 (48,8%) 1 345 195 (47,2%) 1 536 430 (49,1%) 1 641 603 (47,6%) 1 765 404 (48,5%) 2 000 116 (52,9%)
руснаци 1 118 834 (43,1%) 1 250 667 (42,9%) 1 252 413 (43,9%) 1 382 738 (42,4%) 1 516 023 (44,0%) 1 575 361 (43,3%) 1 492 602 (39,5%)
чуваши 127 330 (4,9%) 138 935 (4,8%) 143 552 (5,0%) 153 496 (4,9%) 147 088 (4,3%) 134 221 (3,7%) 126 532 (3,3%)
други 84 485 (3,3%) 104 161 (3,6%) 109 257 (3,8%) 112 574 (3,6%) 140 698 (4,1%) 166 756 (4,6%) 160 015 (4,2%)

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Татарстан
Административно-териториално деление на Република Татарстан

В административно-териториално отношение Република Татарстан се дели на 2 републикански градски окръга и 43 муниципални района. Има 24 града, в т.ч. 14 града с републиканско подчинение (Казан, Азнакаево, Алметевск, Бавли, Бугулма, Буинск, Елабуга, Заинск, Зеленодолск, Лениногорск, Набережние Челни, Нижнекамск, Нурлат и Чистопол) и 10 град с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Татарстан към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Казан (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Казан 425 1 231 878 гр. Казан 1 231 878
Набарежние Челни 171 529 797 гр. Набережние Челни 529 797 237
Муниципални райони
Агризки 1797 35 574 гр. Агриз 19 704 304
Азнакаевски 2143 62 602 гр. Азнакаево 34 863 376 Актюбински
Аксубаевски 1440 29 371 сгт Аксубаево 9905 210
Актанишки 2038 30 575 с. Актаниш 9615 381
Алексеевски 2080 25 763 сгт Алексеевское 11 764 108
Алкеевски 1727 19 291 с. Базарние Матаки 6275 152
Алметевски 2500 205 592 гр. Алметевск 154 262 279 Нижная Мактама
Апастовски 1048 20 172 сгт Апастово 5750 109
Арски 1844 52 617 гр. Арск 23 107 65
Атнински 681 13 148 с. Болшая Атня 4072 84
Бавлински 1210 35 347 гр. Бавли 22 258 369
Балтасински 1095 33 540 сгт Балтаси 8488 106
Бугулмински 1409 107 015 гр. Бугулма 85 476 333 Карабаш
Буински 1543 43 537 гр. Буинск 20 905 137
Верхнеуслонски 1374 16 457 с. Верхни Услон 5227 11 гр. Инополис
Висикогорски 1701 48 204 пос. Високая Гора 14 879 27
Дрожановски 1030 22 813 с. Старое Дрожаное 4348 200
Елабужки 1362 85 596 гр. Елабуга 74 259 215
Заински 1862 55 708 гр. Заинск 40 891 287
Зеленодолски 1396 165 283 гр. Зеленодолск 99 235 38 Василиево, Нижние Вязовие
Кайбицки 995 14 046 с. Болшие Кайбици 2267 104
Камско-Устински 1199 15 427 сгт Камское Устие 4427 117 Куйбишевски Затон, Тенишево
Кукморски 1493 51 114 гр. Кукмор 17 700 120
Лаишевски 2094 41 308 гр. Лаишево 10 218 62
Лениногорски 1843 86 718 гр. Лениногорск 63 049 322
Мамадишки 2601 43 025 гр. Мамадиш 15 699 167
Менделеевски 746 30 284 гр. Менделеевск 22 203 238
Мензелински 1923 28 703 гр. Мензелинск 19 153 292
Муслюмовски 1464 20 228 с. Муслюмово 7667 319
Нижнекамски 1672 274 746 гр. Нижнекамск 237 303 237 Камские Поляни
Новошешмински 1315 13 386 с. Новошешминск 4594 199
Нурлатски 2309 57 669 гр. Нурлат 32 954 268
Пестречински 1352 34 294 с. Пестреци 10 564 45
Рибно-Слободски 2052 25 774 сгт Рибная Слобода 7787 91
Сабински 1098 31 275 сгт Богатие Саби 8807 98
Сармановски 1385 35 324 с. Сарманово 7568 296
Спаски 2028 19 566 гр. Болгар 8750 140
Тетюшки 1632 22 828 гр. Тетюши 11 358 180
Тукаевски 1744 40 522 гр. Набережние Челни 237
Тюлячински 1160 13 949 с. Тюлячи 4165 78
Черемшански 1364 19 370 с. Черемшан 6596 251
Чистополски 1823 78 082 гр. Чистопол 60 571 144
Ютазински 759 20 735 сгт Урусу 10 570 426

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (камиони „КАМАЗ“-дизел, часовници „Восток“, оборудване за химическата промишленост), електроенергетика, леката и хранително-вкусовата промишленост.

В селското стопанство Татарстан е специализиран в растениевъдството и животновъдство за месо и мляко, птицевъдство, коневъдство, пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 3886[8] 3402,4[9] 3337,7 2991,4[9] 2897,1[10] 2927,8 3000,9[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Алексей Песошин Татарстан хөкүмәте башлыгы итеп сайланды
  2. ↑ Алексей Песошин стал новым премьер-министром Татарстана
  3. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Татарстан // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство – Телевизия [Социальное партнёрство – Телевидение]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-04-26 в Wayback Machine. ((ru))
  4. ↑ Владимиров, Георги, Дунавска България и Волжка България VII – IX в., Орбител 2007 г,
  5. ↑ ((ru)) – Атлас на Република Татарстан
  6. ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Татарстан
  7. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Татарстан
  8. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  9. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  10. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Татарстана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Татарстан“         Портал „Татарстан“          Портал „Русия“         Портал „Русия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Татарстан&oldid=12123590“.