Танкред Дорст – Уикипедия

Танкред Дорст
Tankred Dorst
Роден19 декември 1925 г.
Починал1 юни 2017 г. (91 г.)
Берлин, Германия
Професияписател, режисьор
Националност Германия
Жанрпиеса, разказ, есе
Награди„Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1983)
„Награда Георг Бюхнер“ (1990)
Подпис
Уебсайт
Танкред Дорст в Общомедия

Танкред Дорст (на немски: Tankred Dorst) е германски писател и режисьор, автор на пиеси, разкази, есета.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Танкред Дорст израства в заможно буржоазно семейство в Оберлинд, Тюрингия, което притежава фабрика за машини. Още като гимназист е мобилизиран в Служба за трудова повинност, а през 1944 г. е взет във Вермахта. След кратко обучение е пратен като войник на Западния фронт и там попада в плен. Краят на Втората световна война го заварва във военнопленнически лагери в Англия и САЩ.

Когато през 1947 г. е освободен от плен в Западна Германия, родният му град от две години се намира в съветската окупационна зона. Фабриката е национализирана и под заплаха от репресии семейството е принудено да бяга при роднини на Запад.

Танкред Дорст успява да завърши гимназалното си образование в Людингхаузен и през 1950 г. започва да следва германистика и история на изкуството. През 1951 г. се мести в Мюнхен, където до 1959 г. изучава театрознание.

Практически опит в създаването на драматични произведения и театралната дейност Дорст натрупва в студентското марионетно студио „Малката сцена“, за което до 1959 г.написва шест пиеси за марионетен театър.

Първите му големи театрални пиеси се поставят с успех през 1960 г. на сцените в Любек и Манхайм. Този успех продължава да го съпровожда до края на живота му в множество сценични творби и собствени екранизации. Още през 1963 г. Дорст е приет за член на Баварската академия за изящни изкуства. От 1971 г. е член на немския ПЕН клуб.

Дорст намира растящо признание и в чужбина. През 1973 г. е гост-професор в Австралия и Нова Зеландия. Заедно с други писатели като Мартин Грегор-Делин, Михаел Крюгер, Паул Вюр и Гюнтер Хербургер основава в Мюнхен първата кооперативна авторска книжарница. През 1978 г. е избран за член на Немската академия за език и литература в Дармщат, а през 1983 г. е приет в Академията на науките и литературата в Майнц. През 1992 г. става съосновател на Бонското биенале и е част от художественото ръководство на този театрален фестивал, който от 2004 г. под името „Нови европейски пиеси“ се провежда предимно в Държавния театър на Висбаден.

През зимния семестър 2003/2004 г. Дорст е доцент по поетика във Франкфуртския университет.

През 2006 г. прави нова постановка на цикъла опери „Пръстенът на Нибелунгите“ по време на Фестивала „Рихард Вагнер“ в Байройт.

Танкред Дорст умира на 1 юни 2017 г. в Берлин на 91-годишна възраст[1], оставяйки дълбока следа в следвоенното театрално изкуство в Германия и Европа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960: Die Kurve
  • 1960: Gesellschaft im Herbst
  • 1961: Große Schmährede an der Stadtmauer
  • 1964: Die Mohrin
  • 1968: Toller
  • 1973: Eiszeit
  • 1975: Auf dem Chimborazo
  • 1977: Goncourt oder Die Abschaffung des Todes (съвместно с H. Laube)
  • 1980: Die Villa
  • 1981: Merlin oder Das wüste Land
  • 1985: Heinrich oder die Schmerzen der Phantasie
  • 1986: Ich, Feuerbach
  • 1987: Der verbotene Garten – Fragmente über D’Annunzio
  • 1987: Parzival
  • 1988: Der verbotene Garten
  • 1988: Korbes
  • 1988: Grindkopf
  • 1990: Karlos
  • 1990: Wie im Leben wie im Traum
  • 1992: Fernando Krapp hat mir diesen Brief geschrieben
  • 1994: Herr Paul
  • 1994: Nach Jerusalem
  • 1995: Die Schattenlinie
  • 1996: Die Geschichte der Pfeile (ein Triptychon)
  • 1997: Die Legende vom armen Heinrich
  • 1997: Harrys Kopf
  • 1997: Was sollen wir tun
  • 1998: Wegen Reichtum geschlossen (eine metaphysische Komödie)
  • 1999: Große Szene am Fluß
  • 2001: Kupsch (Monolog)
  • 2002: Die Freude am Leben
  • 2002: Othoon (ein Fragment)
  • 2004: Purcells Traum von König Artus (с музика по Хенри Пърсел)
  • 2005: Die Wüste
  • 2007: Ich bin nur vorübergehend hier, Botschaften aus dem Niemandsland
  • 2008: Künstler
  • 2008: Prosperos Insel
  • 2016: Das Blau in der Wand[2]

Пиеси за деца[редактиране | редактиране на кода]

  • 1982: Ameley, der Biber und der König auf dem Dach
  • 1994: Wie Dilldapp nach dem Riesen ging
  • 2000: Don’t eat little Charlie!
  • 2000: König Sofus und das Wunderhuhn

Пиеси за марионетен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • 1953 und 1964: Aucassin und Nicolette
  • 1956: Eugen. Eine merkwürdige Geschichte
  • 1957: La Ramée
  • 1958: Felis Caligatus (nach Ludwig Tieck)
  • 1959: A Trumpet for Nap
  • 1961: Maipu's Versuchung oder Die Belohnte Treue

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969: Toller
  • 1974: Auf dem Chimborazo
  • 1987: Korbes
  • 1992: Nach Jerusalem
  • 1993: Merlin oder das wüste Land
  • 2005: Parzivals Weg

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • 1957: Geheimnis der Marionette, 1. Veröffentlichung
  • 1959: Auf kleiner Bühne – Versuch mit Marionetten, Essays
  • 1962: Die Bühne ist der absolute Ort, Essay
  • 1964: Herausgeber der collection theater
  • 1976: Dorothea Merz, Fragmentarischer Roman
  • 1978: Klaras Mutter, Erzählung
  • 1980: Mosch, Das Buch zum Film
  • 1984: Die Reise nach Stettin, Erzählung
  • 1986: Grindkopf, Libretto für Schauspieler
  • 1986: Der nackte Mann, Prosatext
  • 2000: Ich will versuchen Kupsch zu beschreiben, Künstlerbuch
  • 2001: Die Freude am Leben. Kupsch, Stücke und Materialien
  • 2001: Merlins Zauber
  • 2002: Othoon. Stück und Materialien
  • 2009: Glück ist ein vorübergehender Schwächezustand, Erzählung
  • 2010: Ich soll versuchen den eingebildeten Kranken zu spielen

Събрани съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Band 1: Deutsche Stücke, 1985
  • Band 2: Merlin oder Das wüste Land, 1985
  • Band 3: Frühe Stücke, 1986
  • Band 4: Politische Stücke, 1987
  • Band 5: Wie im Leben wie im Traum und andere Stücke, 1990
  • Band 6: Die Schattenlinie und andere Stücke, 1995
  • Band 7: Die Freude am Leben und andere Stücke, 2002
  • Band 8: Prosperos Insel und andere Stücke, 2008

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Tankred Dorst mit 91 gestorben, RP-online, 2017-06-01
  2. ↑ Das Leben ist ein Gespräch mit gewissem Ausgang in FAZ vom 10. Juni 2016, Seite 13
  3. ↑ ludwig-muelheims-theaterpreis.de: Tankred Dorst 1991 ausgezeichnet 2017-07-20
  4. ↑ Bericht über die Verleihung auf der Website der Universität Bamberg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Танкред_Дорст&oldid=11992423“.