French
DeutschТалашманце – Уикипедия
| Талашманце Талашманце | |
| — село — | |
  Талашманце | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 150 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Талашманце в Общомедия | |
Талашманце или Талашманци (на македонска литературна норма: Талашманце) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено na 10 км северозападно от общинския център Кратово.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Талашманце е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Талишманци има 280 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Талашманци (Talachmantzi) има 232 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Талашманце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Талашманце
Димитър Пешев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[4]- Дончо Ангелов (1884 – 1921), български революционер, деец на ВМОРО
- Кръстьо Корияшки (1875 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през април 1921 година[5]
- Стефан Велков (1879 – 1945), български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов[6], екзекутиран в така нареченото Кумановско клане. [7]
- Яким Митров, български просветен деец
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 247.
| |||||||||||
