Табулираща машина – Уикипедия

Ранен табулатор на фирма IBM.

Табулираща (табулаторна) машина или накратко табулатор е историческа електромеханична машина, предназначена за автоматична обработка (сумиране и сортиране) на числова и буквена информация, записана върху перфокарти, като резултатите се получават върху хартия или специални бланки. Известна е и като сметачно-аналитична или статистическа машина.

Използвани са за обработка на масиви от информация преди широкото навлизане на компютрите. В България са използвани в изчислителните центрове като спомагателно оборудване за обработка на сравнително по-малки масиви информация, които не изискват извършване на логически операции[1].

Комутационен панел на сумираща машина IBM 402

Табулаторите могат достатъчно ефективно да извършват действията събиране и изваждане. Умножението и делението се свеждат до последователно многократно събиране и изваждане. Работата на машината се управлява чрез последователно превключване на щифтовете в комутационния панел (предшественик на компютърна програма).

История[редактиране | редактиране на кода]

Табулаторът на Холерит

Изобретена е от Херман Холерит през 1890 г., който основава компанията Tabulating Machine Company, прераснала по-късно в IBM.

Първото ѝ приложение е за преброяване на населението, като клиент е правителството, но много скоро и предприемчивите бизнесмени осъзнават, че скоростта, с която се обработва информацията, може да им донесе полза. Първото бизнес приложение е в железниците – през 1896 г. компанията New York Central and Hudson River Railroad намира приложение на табулатора за отчитане на превозваните товари и за извършване на статистически проучвания с цел подобряване на организацията на работата. Табулаторната машина започва да навлиза в офисите с цел обработка на данните за продукти, складови наличности, клиенти и т.н.

У. Екерт описва ефективността на перфокартите при решаването на някои диференциални уравнения или при извършването на умножение и деление на числа с десетична запетая[2].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куценко, С. П. Энциклопедия кибернетики. Киев, Главная редакция Украинской советской энциклопедии, 1974. с. 624. (на руски)
  2. Eckert, Wallace. The Computation of Special Perturbations by the Punched Card Method. // Astronomical Journal 44 (1034). 1935. DOI:10.1086/105298. с. 177.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Табулятор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​