Сярско българско девическо класно училище – Уикипедия

Сярско българско девическо класно училище
Свидетелство на Райна Каназирева от 1896 година от българското девическо училище в Сяр
Свидетелство на Райна Каназирева от 1896 година от българското девическо училище в Сяр
Информация
СедалищеСярОсманска империя
Основаване1896 година
ОснователБългарска екзархия
Закриване1901 година
Видкласно училище

Сярското българско девическо класно училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя в края на XIX - началото на XX век.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Паралелно с педагогическото училище в града за кратко просъществува и девическо училище. През учебната 1896 - 1897 година се разкрива първи клас към девическото училище с 19 ученички. Учителки и надзирателки в училището и пансиона към него са Султана Стамбулджиева от Велес и основната учителка Деспина Каневчева. Постепенно то се въздига до трикласно.[1] В 1898 – 1899 година сярското българско девическо училище е преместено от крайния квартал Каменица във Вароша.[2] Според годишния отчет на третокласното девическо и основното смесено училище за учебната 1900/1901 година учители в него в началото на годината са Никола Бояджиев, Стоян Иванов и Никола Цицов, а учителки – Неделя Апостолова, Райна Бояджиева и Мария Попкостова. След известни размествания окончателно учители са:[3]

Учители в 1900/1901 година
Номер Име Възраст Месторождение Заплата Образование
1. Никола Бояджиев Велес 80 арестуван и задържан
2. Харалампи Самарджиев 27 Охрид 36 I клас в Солунска българска мъжка гимназия
3. Невена Панова 21 Търново 38 Девическа гимназия в Търново, Френско училище в Одрин
4. Мария Попатанасова 23 Кавадарци 38 Солунска българска девическа гимназия, 1892 г.
5. Мария Попкостова 21 Дойран 36 Солунска българска девическа гимназия, 1898 г.

В училището има 15 ученички – 2 от Сяр, 1 от Сярско, 2 от Разлога, 1 от Неврокопско, 3 от Мелнишко, 1 от Драмско, 3 от Демирхисарско, 1 от Дойранско и 1 от Солунско. Две са свещенически дъщери, 10 занаятчийски, 2 търговски и 1 надничарска. За престоя си в пансиона 12 от ученичките са стипендиантки на Екзархията. Бюджетът на училището е 321,38 лири – 228 за заплати на учители, 23,38 за заплати на прислужниците и 70 за наем, отопление и други.[4]

Сярското българско девическо класно училище е закрито в края на учебната 1900 - 1901 година.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 34-35.
  2. Погледъ върху дѣятелностьта на Българската екзархия 1877-1902 г.: (По поводъ на 25-годишния юбилей на Н. Блаженство Българския Екзархъ Йосифа I.), Leipzig: Centralbuchdruckerei, 1902, стр. 139.
  3. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 116.
  4. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 117.
  5. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 35.