Съюзни републики на СССР – Уикипедия

Съюзните републики в периода 1922—1991

Според чл. 72 от Конституцията на Съюза на съветските социалистически републики (съкратено: Съветски съюз, СССР) от 1977 г. държавата de jure е конфедерация от съюзни републики (на руски: союзные республики). Всяка от тях има право да се отдели от състава на Съветския съюз.

Политическо устройство[редактиране | редактиране на кода]

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид републикасъветска република, и на новата държава – Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ – КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация – първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление. Освен това вторият (а често и първият) секретар на републиканските партии извън РСФСР на всички нива е руснак, докато по-долните по ранг са от местната националност.

Право на отделяне[редактиране | редактиране на кода]

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те години обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка). В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията - ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР. В края на 1980-те години републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент - Върховния съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като de facto СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики. За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР - Руската СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Държавни символи[редактиране | редактиране на кода]

Всяка от съюзните републики има свои държавни символи: знаме, герб и химн. (РСФСР няма свой химн.)

Съюзни републики на СССР[редактиране | редактиране на кода]

Състав преди разпада[редактиране | редактиране на кода]

Републики на СССР (1956-1989)
Знаме Република Столица Карта на СССР
1 Арменска ССР Ереван
Republics of the Soviet Union
Republics of the Soviet Union
2 Азербайджанска ССР Баку
3 Белоруска ССР Минск
4 Естонска ССР Талин
5 Грузинска ССР Тбилиси
6 Казахска ССР Алма Ата
7 Киргизка ССР Фрунзе
8 Латвийска ССР Рига
9 Литовска ССР Вилнюс
10 Молдавска ССР Кишинев
11 Руска СФСР Москва
12 Таджикска ССР Душанбе
13 Туркменска ССР Ашхабад
14 Украинска ССР Киев
15 Узбекска ССР Ташкент

Разпределение по региони[редактиране | редактиране на кода]

Предишни съюзни републики[редактиране | редактиране на кода]

Хронология на републиките[редактиране | редактиране на кода]