Съюзни републики на СССР – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Според чл. 72 от Конституцията на Съюза на съветските социалистически републики (съкратено: Съветски съюз, СССР) от 1977 г. държавата de jure е конфедерация от съюзни републики (на руски: союзные республики). Всяка от тях има право да се отдели от състава на Съветския съюз.

Политическо устройство[редактиране | редактиране на кода]

Според съветските конституции от 1936 г. и 1977 г. политическият строй в страната се основава на съветите на народните депутати, дали името на новия вид република – съветска република, и на новата държава – Съветски съюз. Тези съвети съществуват на всички нива в държавната управленска йерархия.

В съюзните републики, подобно на общосъюзното (федералното) политическо устройство с „ръководна роля на комунистическата партия“ – КПСС, успоредно с йерархията на държавните учреждения съществуват и партийни структури, всяка от които разполага с големи правомощия, дадени им от Политбюро на ЦК на КПСС за контрол над републиките. Държавните административни органи изпълняват директивите на местните партийните организации на КПСС.

В СССР (подобно е и в другите социалистически страни) е считано, че глава на съюзната република (както и на останалите административно-териториални подразделения) е ръководителят на местната партийна организация – първият секретар на републиканската комунистическа партия, а не главата на републиканското държавно управление. Освен това вторият (а често и първият) секретар на републиканските партии извън РСФСР на всички нива е руснак, докато по-долните по ранг са от местната националност.

Право на отделяне[редактиране | редактиране на кода]

От създаването му през 1922 г. СССР е силно централизирана държава. В средата на 1980-те години обаче за генерален секретар на ЦК на КПСС е избран доста по-младият Михаил Горбачов, който започва провеждането на икономически и политически реформи (перестройка). В резултат федералната административна власт и централното ръководство на партията - ЦК на КПСС, постепенно загубват контрола над републиките, което довежда до разпадането на СССР. В края на 1980-те години републиките в състава на Съветския съюз са формално под контрола на федералната държавна администрация и неговия парламент - Върховния съвет на СССР в Москва.

По време на Студената война правото на отделяне, както и неговото обсъждане и прилагане, на практика са неприложими, тъй като de facto СССР е силно централизирана федерация с малки правомощия на съюзните републики. За пръв път член 72 от съветската конституция е приложен на практика едва през декември 1991 г., когато републиките-учредителки на СССР - Руската СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР, се отделят от състава на Съветския съюз.

Държавни символи[редактиране | редактиране на кода]

Всяка от съюзните републики има свои държавни символи: знаме, герб и химн. (РСФСР няма свой химн.)

Съюзни републики на СССР[редактиране | редактиране на кода]

Състав преди разпада[редактиране | редактиране на кода]

Републики на СССР (1956-1989)
	Знаме	Република	Столица	Карта на СССР
1		Арменска ССР	Ереван
2		Азербайджанска ССР	Баку
3		Белоруска ССР	Минск
4		Естонска ССР	Талин
5		Грузинска ССР	Тбилиси
6		Казахска ССР	Алма Ата
7		Киргизка ССР	Фрунзе
8		Латвийска ССР	Рига
9		Литовска ССР	Вилнюс
10		Молдавска ССР	Кишинев
11		Руска СФСР	Москва
12		Таджикска ССР	Душанбе
13		Туркменска ССР	Ашхабад
14		Украинска ССР	Киев
15		Узбекска ССР	Ташкент

Предишни съюзни републики[редактиране | редактиране на кода]

• Закавказката СФСР съществува от 1922 до 1936 г., обединявала Азербайджанската ССР, Арменската ССР и Грузинската ССР.
• Карело-финската ССР съществува от 1940 до 1956 г., когато е преобразувана в Карелска АССР.

Хронология на републиките[редактиране | редактиране на кода]

• 30 декември 1922 – подписан е Съюзният договор за образуване на Съюза на съветските социалистически републики от съветските републики учредители Руска СФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР и Закавказка СФСР
• 1924 - от Туркестанската АССР (в РСФСР) са отделени Туркменската ССР и Узбекската ССР
• 1929 - от Узбекската ССР е отделена Таджикската АССР, като е преобразувана в Таджикска ССР
• 1936 – по новата конституция:
  • от Руската СФСР са отделени Казакската АССР и Киргизката АССР, като са преобразувани в Казахска ССР и Киргизка ССР
  • разпусната е Закавказката СФСР, като нейните страни-членки Азербайджанска ССР, Арменска ССР и Грузинска ССР влизат в състава на СССР
• 1939 - присъединена е към Беларуската ССР част от тогавашна Полша (позната като Креси, Източна Полша и Западен Беларус)
• 1940:
  • присъединени са Литва, Латвия и Естония, като са образувани Литовската ССР, Латвийската ССР и Естонската ССР
  • Автономната карелска ССР е отделена от Руската СФСР, като заедно с територия, присъединена от Финландия, е преобразувана в Карело-финска ССР
  • Молдавската АССР от Украинската ССР е разпусната, като по-голямата част (Приднестровието) от нея заедно с областта Бесарабия, присъединена от Румъния, е преобразувана в Молдавска ССР
  • присъединена е областта Буковина (Румъния) към Украинската ССР като Черновицка област
• 1944:
  • присъединена е Тувинската народна република към Руската СФСР като Тувинска автономна област
  • след сталинските репресии над кавказките и кримските народи са реорганизирани всички автономни области и автономни съветски социалистически републики
• 1945:
  • част от Източна Прусия (Германия) е присъединена към Руската СФСР, образувайки анклава Калининградска област
  • областта Рутения (Чехословакия) е присъединена към Украинската ССР като Закарпатска област
  • Кримската АССР е преобразувана в Кримска област в състава на РСФСР
  • Курилските острови и южната част на о-в Сахалин (Япония) са присъединени към Руската СФСР
• 1954 – Кримската област е прехвърлена от Руската СФСР на Украинската ССР
• 1956 – Карело-финската ССР е преобразувана в Карелска АССР в състава на Руската СФСР
• 1991:
  • 6 септември – Държавният съвет на СССР признава независимостта на Литва, Латвия и Естония
  • 8 декември - държавните ръководители на съветските републики учредители Руска СФСР, Украинска ССР, Белоруска ССР подписват Беловежкото споразумение за разтрогване на Съюзния договор от 1922 г. и за създаване на Общност на независимите държави
  • 26 декември – последна сесия на Върховния съвет на СССР (парламента)

п б р Съюзни републики на СССР Азербайджанска ССР • Арменска ССР • Белоруска ССР • Грузинска ССР • Естонска ССР • Казахска ССР • Киргизка ССР • Латвийска ССР • Литовска ССР • Молдавска ССР • Руска СФСР • Таджикска ССР • Туркменска ССР • Узбекска ССР • Украинска ССР Карело-финска ССР (1940-1956) • Закавказка СФСР (1922-1936)

Нормативен контрол GND

Портал „Съветски съюз“