Мозъчно сътресение – Уикипедия

Мозъчно сътресение
Класификация и външни ресурси
МКБ-10S06.0
МКБ-9850
База данни
eMedicine		aaem/123
Мед. рубрики MeSHD001924
Мозъчно сътресение в Общомедия

Мозъчното сътресение (наричано също комоцио) е лека травма на главата, която временно засяга мозъчната функция.[1][2] Симптомите могат да включват изпадане в безсъзнание, загуба на памет, главоболие, затруднение при мислене, концентрация или баланс, гадене, замъглено зрение, нарушения на съня и промени в настроението.[3] Всеки от тези симптоми може да се появи веднага или няколко дни след травмата.[3] Понякога симптомите могат да се задържат до две седмици при възрастни и до четири седмици при деца.[4][5] По-малко от 10% от спортните сътресения сред децата водят до загуба на съзнание.[6]

Сред най-честите причини се открояват пътнотранспортните произшествия, паданията, спортните травми и инцидентите с велосипеди.[7][8] Рискови фактори са употребата на алкохол[9] и предишни сътресения.[4] Механизмът на травмата включва или пряк удар по главата или удар другаде по тялото, който се предава към главата.[4] Смята се, че това води до невронна дисфункция.[5]

Предотвратяването на сътресения включва употреба на каска по време на каране на велосипед или мотор.[7] Лечението включва физическа и когнитивна почивка за ден-два с постепенно възвръщане към ежедневните дейности.[5][10][11] Прекалено дългият възстановителен период може да доведе до по-бавно възстановяване и да доведе до тревожност или депресия.[5] За справяне с главоболието може да се приемат парацетамол или нестероидни противовъзпалителни средства.[5] Физиотерапията може да помогне за дълготрайните проблеми с баланса, а когнитивната поведенческа терапия може да помогне за промените на настроението.[5]

В световен мащаб от сътресения страдат над 3,5 от 1000 души годишно.[12] Най-често засягани са младите мъже.[7][12] След единични случаи рядко има дълготрайни последствия, но многократни сътресения могат да увеличат риска от хронична травматична енцефалопатия, болест на Паркинсон и депресия в по-късен етап от живота.[13]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Сътресенията са свързани с различни симптоми, които обикновено настъпват скоро след травмата.[14] Ранните симптоми обикновено изчезват след няколко дни или седмици.[15] Броят и вида на симптомите варират от човек до човек.[16] Тежестта на първоначалните симптоми е показателна за времето, което ще е необходимо за възстановяване.[4]

Главоболието е най-често срещаният симптом.[17] Също може да настъпи замаяност, гадене, повръщане, липса на координация и затруднение при поддържането на баланс.[17] Зрителните симптоми могат да включват чувствителност към светлина,[18] виждане на ярки светлини,[19] замъглено зрение[15] и двойно виждане.[20] Често докладвано е и звънене в ушите (тинитус).[15] В много редки случаи е възможно потърпевшият да получи конвулсии.[21]

Когнитивните симптоми включват объркване, дезориентация и трудно фокусиране. Възможна е загубата на съзнание, но ако е кратка обикновено няма връзка със степента на сериозност на сътресението.[22] Посттравматичната амнезия, при която потърпевшият губи спомените си за събитията след сътресението, е типичен признак на сътресение.[17] Човек може да повтаря едни и също въпроси,[23] да отговаря бавно на въпроси и насоки, да има празен поглед или да има неясна и несвързана реч.[24] Промяна в навиците на сън също могат да се появят, както и трудности с концентрацията и извършването на ежедневните дейности.[15][17]

Сътресението може да доведе до промени в настроението, включително раздразнителност, загуба на интерес в любимите дейности, сълзливост и проява на емоции, неподходящи за дадена ситуация.[24][25][26] При децата се наблюдава безпокойство, сънливост и раздразнителност.[27]

Механизъм[редактиране | редактиране на кода]

Човешкият мозък е обграден от гръбначно-мозъчна течност, която го защитава от леки травми. По-тежките удари или сили, които водят до голямо ускорение, не могат да се абсорбират от тази „възглавница“.[28] Сътресение може да се причини от ударна сила (главата е ударена от нещо или се удря в нещо) или от импулсивна сила (главата се движи много бързо, без да се пряк обект на травма).[26]

Силите могат да предизвикат линейно, ротационно или ъглово движение на мозъка (или комбинация от тях).[26] Смята се, че големината на ротационната сила е основния компонент при сътресенията и степента им на сериозност.[29][30] Проучванията върху спортисти сочат, че големината на силата и мястото на удара не са задължително свързани със сериозността на сътресението или симптомите му. Предполага се, че прагът на сътресението е около 70 – 75 g.[31][32]

Най-често засегнатите части от мозъка вследствие ротационни сили са средният мозък и междинният мозък.[8][33] Смята се, че силите от травмата нарушават нормалната клетъчна дейност в тези области и че това нарушение води до често срещаната загуба на съзнание при сътресенията.[8] Ъглово ускорение от 4600, 5900 и 7900 rad/s2 води съответно до 25%, 50% и 80% риск за лека мозъчна травма.[34]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

Превенцията на леки черепно-мозъчни травми включва общи мерки, като например поставянето на предпазен колан и употребата на еърбег в превозните средства, както и използването на защитна екипировка, като например каска за високорисковите спортове.[17][35] При възрастните хора е препоръчително да намалят опасността от падане вкъщи.[25]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

След изключване на нараняване на шията или главата, наблюдението трябва да продължи няколко часа. Ако симптомите са много, продължителни или се появяват нови такива, тогава е необходима незабавна оценка в спешно отделение.[6][36] След това физическата и когнитивна почивка трябва да продължат, докато всички симптоми не отзвучат, като повечето (80 – 90%) сътресения отзвучават за 7 – 10 дни. Времето за възстановяване може да е по-дълго при деца и подрастващи.[36] Когнитивното отпочиване включва намаляване на дейностите, изискващи концентрация и внимание.[36] След това пациентът следва да се възвърне към обичайните си дейности с бавно темпо, което не влошава симптомите.[37]

Могат да се изписват лекарства за облекчаване на проблемите със съня и депресията.[16] Най-често се препоръчва парацетамол.[38] Пациентът със сътресение не трябва да консумира алкохол и кафе или да пуши.[1][39]

Прогноза[редактиране | редактиране на кода]

Хора, които са претърпели сътресение на мозъка, са по-уязвими към последващо сътресение, особено ако новата травма настъпи, преди да са изминали симптомите от предното сътресение.[13] Многократните сътресения увеличават риска от деменция, болест на Паркинсон или депресия в по-късен етап от живота.[13]

Сътресенията почти никога не водят до смъртоносен край.[40] Симптомите на повечето сътресения изчезват след седмици, макар след това могат да останат някои проблеми, които рядко са дълготрайни.[30] Около 75% от децата се възстановяват в рамките на три месеца.[41]

Общата прогноза за възстановяване може да бъде повлияна от различни фактори, включващи възраст, интелектуални способности, семейна среда, система за социално подпомагане, професионален статут, стратегии за справяне и финансови обстоятелства.[42] Хората над 55-годишна възраст се нуждаят от повече време за възстановяване.[43] По неизвестни причини претърпяването на едно сътресение значително увеличава риска от повторно такова.[44]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Мозъчно сътресение // Пирогов. Посетен на 20 март 2020.
  2. ↑ Traumatic Brain Injury (TBI): Condition Information // Посетен на 18 декември 2017.
  3. ↑ а б What are common TBI symptoms? // Посетен на 18 декември 2017.
  4. ↑ а б в г McCrory, Paul и др. Consensus statement on concussion in sport-the 5th international conference on concussion in sport held in Berlin, October 2016 // British Journal of Sports Medicine 51 (11). юни 2017. DOI:10.1136/bjsports-2017-097699. с. 838 – 847.
  5. ↑ а б в г д е Sports-Related Concussion: Acute Management and Chronic Postconcussive Issues // Child and Adolescent Psychiatric Clinics of North America 27 (1). януари 2018. DOI:10.1016/j.chc.2017.08.005. с. 93 – 108.
  6. ↑ а б American Academy of Pediatrics. Clinical report--sport-related concussion in children and adolescents // Pediatrics 126 (3). септември 2010. DOI:10.1542/peds.2010-2005. с. 597 – 615.
  7. ↑ а б в Incidence, risk factors and prevention of mild traumatic brain injury: results of the WHO Collaborating Centre Task Force on Mild Traumatic Brain Injury // Journal of Rehabilitation Medicine 36 (43 Suppl). February 2004. DOI:10.1080/16501960410023732. с. 28 – 60.
  8. ↑ а б в Clinical practice. Concussion // The New England Journal of Medicine 356 (2). януари 2007. DOI:10.1056/NEJMcp064645. с. 166 – 72.
  9. ↑ What causes TBI? // Посетен на 18 декември 2017.
  10. ↑ What are the treatments for TBI? // Посетен на 18 декември 2017.
  11. ↑ Sport-Related Concussion in Children and Adolescents // Pediatrics 142 (6). декември 2018. DOI:10.1542/peds.2018-3074. с. e20183074.
  12. ↑ а б Nguyen, Rita и др. The International Incidence of Traumatic Brain Injury: A Systematic Review and Meta-Analysis // The Canadian Journal of Neurological Sciences. Le Journal Canadien des Sciences Neurologiques 43 (6). ноември 2016. DOI:10.1017/cjn.2016.290. с. 774 – 785.
  13. ↑ а б в Kenneth Maiese. Concussion // The Merck Manual Home Health Handbook. януари 2008.
  14. ↑ Summary and agreement statement of the First International Conference on Concussion in Sport, Vienna 2001. Recommendations for the improvement of safety and health of athletes who may suffer concussive injuries // British Journal of Sports Medicine 36 (1). февруари 2002. DOI:10.1136/bjsm.36.1.6. с. 6 – 10.
  15. ↑ а б в г Contemporary issues in mild traumatic brain injury // Archives of Physical Medicine and Rehabilitation 84 (12). декември 2003. DOI:10.1016/j.apmr.2003.03.001. с. 1885 – 94.
  16. ↑ а б A systematic review of treatments for mild traumatic brain injury // Brain Injury 19 (11). октомври 2005. DOI:10.1080/02699050400025042. с. 863 – 80.
  17. ↑ а б в г д Mild traumatic brain injury: toward understanding manifestations and treatment // Archives of Internal Medicine 158 (15). 1998. DOI:10.1001/archinte.158.15.1617. с. 1617 – 24. Архивиран от оригинала на 2008-05-14.
  18. ↑ Second impact syndrome: a rare, catastrophic, preventable complication of concussion in young athletes // Journal of Emergency Nursing 29 (3). юни 2003. DOI:10.1067/men.2003.90. с. 287 – 9.
  19. ↑ Posttraumatic Retrograde and Anterograde Amnesia: Pathophysiology and Implications in Grading and Safe Return to Play // Journal of Athletic Training 36 (3). септември 2001. с. 244 – 248.
  20. ↑ Neuropsychology of sports-related head injury: Dementia Pugilistica to Post Concussion Syndrome // The Clinical Neuropsychologist 13 (2). май 1999. DOI:10.1076/clin.13.2.193.1963. с. 193 – 209.
  21. ↑ Concussive convulsions: emergency department assessment and management of a frequently misunderstood entity // Academic Emergency Medicine 8 (3). март 2001. DOI:10.1111/j.1553-2712.2001.tb01312.x. с. 296 – 8.
  22. ↑ Overview of concussion consensus statements since 2000 // Neurosurgical Focus 21 (4). октомври 2006. DOI:10.3171/foc.2006.21.4.4. с. E3. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2008.
  23. ↑ Quality Standards Subcommittee of the American Academy of Neurology. Practice Parameter: The Management of Concussion in Sports (Summary Statement) // American Academy of Neurology, 1997. с. 1 – 7. Архивиран от оригинала на 2008-02-28. Посетен на 5 март 2008.
  24. ↑ а б Foundations of Athletic Training: Prevention, Assessment, and Management. Lippincott Williams & Wilkins, 2004. ISBN 978-0-7817-5001-1. с. 236.
  25. ↑ а б Mayo Clinic Staff. Concussion // Mayo Clinic, 2007. Посетен на 10 октомври 2008.
  26. ↑ а б в [Contemporary view on mild brain injuries in adult population] // Casopis Lekaru Ceskych 144 (7). 2005. с. 445 – 50; discussion 451 – 4. Архивиран от оригинала на 27 февруари 2008. (на словашки)
  27. ↑ Traumatic brain injury // Emergency Medicine Clinics of North America 25 (3). август 2007. DOI:10.1016/j.emc.2007.07.001. с. 655 – 78, viii.
  28. ↑ The neurophysiology of concussion // Progress in Neurobiology 67 (4). юли 2002. DOI:10.1016/S0301-0082(02)00018-7. с. 281 – 344.
  29. ↑ Poirier MP. Concussions: Assessment, management, and recommendations for return to activity // Clinical Pediatric Emergency Medicine 4 (3). 2003. DOI:10.1016/S1522-8401(03)00061-2. с. 179 – 185.
  30. ↑ а б Concussion and mild head injury // Practical Neurology 6 (6). 2006. DOI:10.1136/jnnp.2006.106583. с. 342 – 57. Архивиран от оригинала на 1 юли 2007.
  31. ↑ Measurement of head impacts in collegiate football players: relationship between head impact biomechanics and acute clinical outcome after concussion // Neurosurgery 61 (6). декември 2007. DOI:10.1227/01.neu.0000306103.68635.1a. с. 1244 – 52; discussion 1252 – 3.
  32. ↑ Gever D. Any football helmet hit can cause potential concussion // MedPage Today, 7 декември 2007. Посетен на 27 февруари 2008.
  33. ↑ Observations on concussion. A review // European Neurology 59 (3 – 4). 2007. DOI:10.1159/000111872. с. 113 – 9.
  34. ↑ The effects of impact management materials in ice hockey helmets on head injury criteria // Proceedings of the Institution of Mechanical Engineers, Part P: Journal of Sports Engineering and Technology 223 (4). 2009. DOI:10.1243/17543371JSET36. с. 159 – 65.
  35. ↑ Primary prevention of contact sports-related concussions in amateur athletes: a systematic review from the Eastern Association for the Surgery of Trauma // Trauma Surgery & Acute Care Open 3 (1). 2018. DOI:10.1136/tsaco-2017-000153. с. e000153.
  36. ↑ а б в Consensus statement on concussion in sport: the 3rd International Conference on Concussion in Sport held in Zurich, November 2008 // Journal of Athletic Training 44 (4). 2009. DOI:10.4085/1062-6050-44.4.434. с. 434 – 48.
  37. ↑ Facts About Concussion and Brain Injury // Centers for Disease Control and Prevention, 2006. Посетен на 13 януари 2008.
  38. ↑ Aspirin as a risk factor for hemorrhage in patients with head injuries // Neurosurgical Review 15 (1). 1992. DOI:10.1007/BF02352062. с. 21 – 25.
  39. ↑ What Can I Do to Help Feel Better After a Concussion? // Center of Disease Control, 8 март 2010.
  40. ↑ Diagnostic procedures in mild traumatic brain injury: results of the WHO Collaborating Centre Task Force on Mild Traumatic Brain Injury // Journal of Rehabilitation Medicine 36 (43 Suppl). февруари 2004. DOI:10.1080/16501960410023822. с. 61 – 75.
  41. ↑ Centers for Disease Control and Prevention Guideline on the Diagnosis and Management of Mild Traumatic Brain Injury Among Children // JAMA Pediatrics 172 (11). ноември 2018. DOI:10.1001/jamapediatrics.2018.2853. с. e182853.
  42. ↑ Depression and Psychosis in Neurological Practice // Bradley's neurology in clinical practice. 6. Т. 1. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2012. ISBN 978-1-4377-0434-1. с. 111.
  43. ↑ Mild traumatic brain injury: pathophysiology, natural history, and clinical management // Neurology 45 (7). юли 1995. DOI:10.1212/WNL.45.7.1253. с. 1253 – 1260.
  44. ↑ Neuropsychological evaluation in the diagnosis and management of sports-related concussion // Archives of Clinical Neuropsychology 22 (8). ноември 2007. DOI:10.1016/j.acn.2007.09.004. с. 909 – 16.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мозъчно_сътресение&oldid=11977473“.