Струмишка епархия – Уикипедия

Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Струмишко-Скопска епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).
Струмишка епархия
Струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий“
Местно имеСтрумичка епархија
ЦъркваМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
СтранаСеверна Македония
ЦентърСтрумица
Катедрална църква„Св. св. Кирил и Методий“
Архиерейски наместничестваСтрумица,
Дойран,
Берово,
Пехчево
ПредстоятелНаум
Санмитрополит
Издание„Премин“
Сайтwww.mpc.org.mk/MPC/se.asp
Струмишка епархия в Общомедия
Беровският манастир „Успение Богородично“
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г.
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1903 г.
Печат на българския митрополит Герасим Струмишки
Печат на българската митрополия и подпис на секретаря Аристотел Дудулов
Печат на гръцката митрополия

Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.[1]

Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски от 2002 до 2023 година.

Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.[2]

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Северна Македония.

В периода 1998 – 2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:

  • „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
  • монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
  • параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
  • църквата „Св. св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
  • малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
  • двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
  • манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
  • малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
  • манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.

Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин“.

В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета“ в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.

Епископи и митрополити[редактиране | редактиране на кода]

На Охридската архиепископия
Име Години
Мануил споменат в 1080 – 1086, основал Велюшкия манастир[6]
Климент споменат около 1152[6]
Константин споменат в първата половина на XIII век[7]
Даниил споменат в 1376[8]
Йоаким споменат в 1532[9][10]
Ананий I в 1565, наследник на Йоаким[11]
Теодул в 1579/80[12]
Висарион преди 1661[13]
Ананий II в 1665[14]
Симеон споменат в 1668[13][14]
Евтимий в 1671[14]
Максим споменат в 1676[15]
Митрофан 1683 – 1688[16]
Никодим споменат в 1688[17] – 1695[18]
Леонтий 1695 – след 1706[17]
Митрофан споменат в 1714[17]
Никифор споменат в 1714 – 1718[19]
Калиник 1718 – 1746[20]
Теодосий 1746 – 1752[21]
Теофан 1752 – 1756[22]
Серафим 1759 – преди 1767[23]
Ананий III 1764 – 1789[9]
На Вселенската патриаршия (Στρωμνίτσης)
Име Години
Ананий IV 1789 – 1818
Григорий Византийски 1818 – 1830
Константий Калогерас 1830 – 1846
Антим 1846 – 1853
Неофит 1853 – 1861
Йеротей Триандафилидис 1861 – 1875
Агатангел Папагригориадис 1875 – 1887
Калиник Палеокрасас 1887 – 1892
Йоаким Анастасиадис 1892 – 1899
Панарет Петридис 1899 – 1900
Софроний Аргиропулос 1900 – 1901
Софроний Нистопулос 1901 – 1902
Григорий Орологас 1902 – 1908
Герман Анастасиадис 1908 – 1910
Арсений Афендулис 1910 – 1913
На Българската екзархия
Име Години
Герасим 1897 – 1918
Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име Години
Никодим 1920 – 1932
Борис 1998 – 1999
Тихон 2003 –

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

В епархията съществуват монашески общности в следните духовни центрове:

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ МПЦ. Струмичка епархија
  2. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  3. ↑ Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  4. ↑ Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 216.
  7. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
  8. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 154.
  9. ↑ а б Αγγελοπουλος, Αθανασιος Α. Βορειος Μακεδονια: ο Ελληνισμος της Στρωμνιτσης : τοπογραφια, ιστορια, εκκλησια, παιδεια, εθνικη και κοινοτικη ζωη. Θεσσαλονίκη, Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 1980. σ. 44. (на гръцки)
  10. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 228. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  11. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 12. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  12. ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
  13. ↑ а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 85. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  14. ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 451. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  15. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 304. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  16. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  17. ↑ а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 285. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  18. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 365. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  19. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  20. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 273. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  21. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 489. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  22. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 492. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  23. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 441. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Струмишка_епархия&oldid=12048445“.