Стоян Заимов (офицер) – Уикипедия

Тази статия е за българския офицер. За българския революционер и негов дядо вижте Стоян Заимов.

Стоян Заимов
български офицер
Званиегенерал-майор
Години на службаот 1938
Служи наНационално знаме на България България
Род войскипехота
Военно формирование5 див. арт. полк
10 див. арт. полк
Битки/войниВтора световна война
Наградивижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1995 г. (78 г.)
София, България

Стоян Владимиров Заимов (25 януари 1916, София – 1995, София[1]) е български офицер (генерал-майор), участник във Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище в София. На 3 октомври същата година е произведен в чин подпоручик и е изпратен на служба в 5 дивизионен артилерийски полк (1938 – 1941). В периода 1941 – 1942 г. служи в Артилерийската школа, а от 1942 г. – в 10 дивизионен артилерийски полк. Същата година е уволнен от служба, след като баща му ген. Заимов е арестуван.

Поручик Заимов е приет отново на служба с Царска заповед № 138 от 14 септември 1944 г. На 30 ноември същата година е произведен в чин подполковник, пропускайки чиновете капитан и майор. През 1944 г. служи в Щаба на войската като началник на Отделението за външно разузнаване в Разузнавателния отдел[2]. На 5 май 1945 г. е произведен в чин полковник.

Военен аташе в Швейцария и Италия (1947), по-късно в Китай[3]. Посланик е в:

  • Судан (7 ноември 1967 – 1970);
  • Индия (1 октомври 1973 – 22 ноември 1978) – вкл. в Непал (17 ноември 1973 – 2 август 1979), Шри Ланка (3 януари 1974 – 2 август 1979), Сингапур (12 март 1975 – ноември 1979);
  • Мароко (30 януари 1979 – 16 септември 1982) – вкл. в Мавритания (9 май 1980 – отзован на 16 септември 1982)[4].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Заимов е син на генерал-полковник Владимир Заимов и внук на революционера и писател Стоян Заимов.

Жени се на 23 юли 1944 г. за първата си съпруга Евгения (Жени)[5]. По време на мандата му в Италия е извикан обратно в София; съпругата му остава в Италия (както и сестра му Клавдия), по-късно заминава за САЩ. Техният син Владимир (1946 – 1972) загива край Харков при самолетна катастрофа.

С втората си съпруга Райна ген. Заимов има 2 деца[5]:

  • дъщеря Анна (изкуствоведка, омъжена за журналиста Николай Конакчиев) и
  • син Бранимир (1958-2021), юрист, дипломат, посланик в Р. Ирландия, по-рано в Канада.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ген. Стоян Заимов – в geni.com, 28.07.2016
  2. Атанас Семерджиев. „Преживяното не подлежи на обжалване“, София, 2004, Издателство „Труд“, ISBN 954-528-459-5, 9789545284595, стр. 139
  3. Стоян Заимов гради 32 години паметници на признателността Архив на оригинала от 2016-09-22 в Wayback Machine. – в bgsever.info, 28.07.2016
  4. 20 години от смъртта на ген.-майор Стоян Заимов – в dir.bg, 28.07.2016
  5. а б Стоян и Жени Заимови – една раздяла по любов Архив на оригинала от 2016-08-16 в Wayback Machine. – в standartnews.com, 28.07.2016