Стоян Бъчваров (актьор) – Уикипедия

Стоян Бъчваров
	Стоян Бъчваров
български актьор
	Стоян Бъчваров, около 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	25 юли 1878 г. Медвен, Източна Румелия
Починал	6 януари 1949 г. (70 г.) София, Народна република България
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Стоян Бъчваров в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Бъчваров.

Стоян Бъчваров е български драматичен актьор, един от пионерите на българския национален театър, той е директор на театър, режисьор и актьор. Родът му е от Медвен, Котелско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва мъжката гимназия във Варна. Заедно с Петър Стойчев основава драматична трупа в същия град,^[1] след което специализира театрално изкуство в Москва и Мюнхен (1908).

Пътувал е из България с „театъра на В. Чернодрински“ и със „Съвремнния театър“ (1905, 1919 – 1920). Бил е режисьор в трупата „Смях и сълзи“ (1910). Играл в Народния театър в София (1904, 1907, 1909, 1911 – 1918, 1924 – 1930, 1937 – 1948), а през 1921 създава Варненския общински театър, днес носещ неговото име.

Във Варна той събира трупа и репетициите започват на 13 февруари 1921 г. Първата премиера е на 12 март. Спектакълът е „Инстинктът“ на Анри Кестмекер. След него поставят „Врагове“ на Максим Горки, „Фарисеи“ на Бърнард Шоу, „Жестокият благодетел“ от Карло Голдони. Една от най-силните и най-обсъждани роли на Стоян Бъчваров остава тази на Едип.

След смяната на властта в общината, Бъчваров е освободен от длъжност. Той остава във Варна и заедно с повечето от актьорите от трупата си поставят пиеси на сцената на зала „Ранков“. Наричат се Театър „Пробуда“.

Връщат го в общинския театър за кратко през 1922 г. по времето на Златан Бръчков. След 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров окончателно е принуден да напусне и театъра, и града.

Директор на Окръжния театър в Русе (1931). Артист в Драматичен театър - Пловдив (1936).

Участва в основаването на САБ. Умира в София през 1949 г.

По-важни негови роли са Тартюф („Тартюф“ от Молиер), Щастливцев („Лес“ от А. Н. Островски), Лука („На дъното“ от Максим Горки) и други. Постижения са участията му в киното – Хитър Петър в „Хитър Петър и Настрадин Ходжа“ (1939) и Хаджи Генчо в „Българи от старо време“ (1945, режисьор Д. Минков) и други.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Николина (Коля) Бъчварова, също актриса. Заедно имат 2 деца – Вили и Крум.

Братът на Стоян Бъчваров, Димо е първият кмет на село Медвен след Освобождението. ^[2]

Правнук на Стоян Бъчваров е известният актьор Ути Бъчваров – театровед, и водещ на кулинарното предаване „Вкусно“. Внучка Галя Бъчварова-театровед, редактор и основател на ТВ Театър. Внук – Стоян (Румен) Бъчваров – актьор.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

В ролята на Епиходов във „Вишнева градина“ от Антон Чехов.
В ролята на Винкелмон в „Бой на пеперуди“ от Херман Зудерман.
В ролята на Първи гробар в „Хамлет“ от Уилям Шекспир.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Народен артист (1947)

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

„На дъното“ от Максим Горки – Лука
„Тартюф“ от Молиер – Тартюф
„Лес“ от А. Н. Островски – Щастливцев

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година	Филми/Сериали	Роля	Премиера
1945	Бойка	дядо Иван	13 април 1947 г.
1945	Българи от старо време	хаджи Генчо	12 ноември 1945 г.
1939	Настрадин Ходжа и Хитър Петър	Настрадин Ходжа	6 февруари 1939 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 08 / 02 февруари 1902 г., стр 2.

[2] Интервю с Грациела Бъчварова пред в-к „Сега“^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]