Стипион – Уикипедия

Стипион
	Стипион
Местоположение
	Местоположение в Северна Македония
Страна	Северна Македония
Археология
Вид	Град
Период	XI-XIV век
Епоха	Средновековие

Стипион, изписван още като Ступион, е средновековен град, чиито останки се намират край село Дреново, община Кавадарци в Северна Македония. Издигал се е на рид на около 4,5 км от вливането на река Раец в река Черна. В района има следи и от сравнително голямо пеонско селище, просъществувало от Античността до ранното Средновековие. На Михаил Деволски Стипион е известен още и под названието Девол, което вече не се е използвало по негово време (началото на XII век). Васил Златарски и други историци смятат Стипион за равнозначно на Щип или на Стоб (при вливането на Черна във Вардар), но археологическите проучвания отхвърлят тази теория.

В началото на XI век Стипион е важна крепост във вътрешността на Самуиловото царство. През късната есен на 1014 г., няколко месеца след битката при Беласица, крепостта е превзета от византийския император Василий II. Не е сигурно дали българите успяват да отвоюват Стипион преди да бъдат окончателно покорени от Византия четири години по-късно. Предполага се, че при цар Иван Владислав (1015-1018) градът е резиденция на кавхан Теодор. Тук през есента на 1015 г. кавханът е убит от слуга на царя заради заговора си срещу Иван Владислав.

Археологическите находки в местността „Градище“ край Дреново (църкви, гробове, монети) доказват, че Стипион продължава да бъде средище на рударство (добив и обработка на желязна руда) и обществен живот между XI и XIV век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Николов, Г. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, стр. 184-185
Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 2, Изд. „Наука и изкуство“, София 1971, стр. 706, 716 (взето от сайта Книги за Македония на 8.4.2008)
Микулчиќ, И. Средновековни градови и тврдини во Македонија, Македонска академија на науките и уметностите, Скопје 1996, стр. 50, 201-204 (Книги за Македония, 8.4.2008)