Стефан Тошев (революционер) – Уикипедия

Тази статия е за българския революционер. За генерала вижте Стефан Тошев.
Стефан Тошев
български революционер, учител и юрист
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
НаградиЗа военна заслуга

Стефан Георгиев Тошев е български юрист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, пръв кмет на Василико (Царево) след освобождението на града в 1912 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град Кратово, тогава в Османската империя. В 1903 година завършва с осемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Приятел и съратник на Павел Шатев и Даме Груев. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на Солунските атентати, след които за кратко е арестуван. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. По-късно следва химия в Женева, Швейцария. През 1909 година се завръща в Македония, но е преследван от турските власти и по указание на ВМОРО се мести в Одринска Тракия. Тук Тошев преподава в българската девическа гимназия в Одрин, а след това в Лозенград, Малко Търново и на други места. Жени се за Елена Берберова от Малко Търново.[2] Става началник на пограничния пункт на ВМОРО в Алан Кайряк.[3]

В 1907 година е приет без изпит като слушател в новооткритото Юридическото училище (Хукук мектеби) в Солун.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.[5] Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във Василико от командира на дружината Михаил Герджиков на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсване поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва право в Софийския университет.

Участва в Първата световна война. По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония в 1918 година, Стефан Тошев е награден с орден „За военна заслуга“.[6]

Завършва образованието си в Софийския университет през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Събира народни песни от Странджанско. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин“. Работи като съдия и е избран за председател на Районния съд в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.[7][8]

Петко Росен си спомня за него:

„ Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пустия град на Македония - Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс - най-меката душа, каквато досега не съм усещал.[9] “

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  2. ↑ Пейков, Стефан. Кметовете на Царево // Морски вестник, 2011. Посетен на 24 август 2018.
  3. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 416.
  4. ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 267.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 722.
  6. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 169-170.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 474.
  9. ↑ Стефан Тошев - биографични бележки, в-к Странджа, бр. 95, март 2011 г. стр. 8.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Тошев_(революционер)&oldid=11942537“.