Стефан Солаков – Уикипедия

Стефан Солаков
български журналист
Роден
Починал
30 януари 2022 г. (79 г.)

Стефан Георгиев Солаков е български журналист – телевизионен водещ, кореспондент. Издигнат е за кандидат за президент от партия Национален фронт за спасение на България на 31 юли 2011 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на средно образование следва висше по специалност „Ориенталистика“ (източни езици и литература). Като ученик и студент е активен спортист – баскетболист.[1]

Членува в БКП. От 1967 до 1989 г. е щатен служител на Първо главно управление на „Държавна сигурност“, а след това е платен нещатен служител с псевдоним Сидер.[2]

В журналистиката[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 7 г. е кореспондент в Турция на БТА[3], БНР[4] и БНТ в Анкара и Истанбул.

Известно време е в ръководния екип на информационна агенция „София прес“ като главен редактор на „Балкански страни“. Редактор е за 6 мес. в католическото списание „Мисси“ в Лион, Франция.

Водещ е на предаванията „Телевизионен форум“ и „Фронтално“ по Национална телевизия „Скат“ до февруари 2020 г.[5]

Има издадени няколко книги, сред които „Вълците на терора“ и „Реална заплаха“. Публикувал е над 200 статии, анализи, интервюта в авторитетни световни медии като „Ройтерс“, „Франс прес“, АПН, „Ню Йорк Таймс“, „Монд“, „Гардиън“, Анадолската агенция, десетки турски и арабски медии.[1]

В политиката[редактиране | редактиране на кода]

Кандидат-президент е от партия „Национален фронт за спасение на България“ на изборите през 2011 г.[6] Изказва се за полупрезидентска република – президентът да има допълнително правомощия да разпуска правителството и парламента при определени обстоятелства на криза и да обявява парламентарни избори.[7] Негов кандидат за вицепрезидент е Галина Асенова Василева.

На президентските избори постига много висок резултат (имайки предвид краткото време от учредяването на партията му на 17 май 2011 г. в Бургас), като събира 84 205 гласа (2,5 %) и се нарежда на 5-о място сред претендентите, изпреварвайки редица професионални политици от партии и коалиции с традиции – СДС, РЗС, ВМРО-БНД, ЕНП, БЗНС и др.

След напускането на ТВ „СКАТ“ се включва в съвременната партия Народно социално движение.[4]

Солаков е женен, има син. Умира при пандемията от коронавирус[4] на 30 януари 2022 г.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стефан Солаков – кандидат за президент на Република България, архив на оригинала от 27 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120227122109/http://www.skat.bg/Public/nfsb/candidats/nfsb_001.pdf, посетен на 2 октомври 2011 
  2. Решение №72 от 03.08.2009 г. – електронни медии // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2009. Посетен на 3 август 2009.
  3. Стефан Солаков – журналист
  4. а б в Отиде си журналистът Стефан Солаков, dariknews.bg, 31.01.2022 г
  5. И Стефан Солаков напусна кабеларката СКАТ!
  6. Решение № 471-ПВР на ЦИК // Централна избирателна комисия, 23.08.2011 г. Посетен на 28.08.2011 г.
  7. Стефан Солаков: Всички, които са подценявали СКАТ, са грешали
  8. Почина журналистът Стефан Солаков